Обучение

Обучението за придобиване на образователно-квалификационна степен "магистър" осигурява задълбочена научно-теоретична и специализирана подготовка, съчетана със специализация по съответната специалност. За придобиването на ОКС "магистър" се изискват:

• не по-малко от 300 кредита съгласно учебния план със срок на обучение не по-малък от 5 години;
• не по-малко от 120 кредита след придобита образователно-квалификационна степен "професионален бакалавър по...";
• не по-малко от 60 кредита след придобита образователно-квалификационна степен "бакалавър".

Изисквания за прием

За обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен "магистър" се приемат лица, които са завършили средно образование, осигуряващо им достъп до обучение във висши училища, т. е. които успешно са издържали държавните зрелостни изпити или лица, които са придобили ОКС "професионален бакалавър по..." или "бакалавър".

Годишният план-прием във висшите училища се одобрява от Министерския съвет по предложение на министъра на образованието, младежта и науката. Приемът на студенти и докторанти се извършва чрез конкурсен изпит в рамките на квоти, определени от Министерския съвет, стриктно придържайки се към:

• държавните изисквания;
• изискванията, определени в правилниците на висшите училища, при условие, че не са в противоречие с държавните изисквания;
• капацитета на висшето училище, професионалните направления и специалности от регулираните професии, определени от Националната агенция за оценяване и акредитация.

Висшите училища могат да провеждат общ конкурсен изпит или да признават резултатите от конкурсния изпит, положен в друго висше училище. Висшите училища след решение на академичния съвет могат да приемат и без конкурсен изпит кандидат-студенти, издържали успешно държавните зрелостни изпити съгласно Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план.

При облекчени условия и по ред, определени с правилника за дейността на висшето училище, се приемат следните кандидат-студенти, успешно участвали в конкурсните изпити:

• класирани с еднакъв бал;
• инвалиди с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто;
• военноинвалиди;
• кръгли сираци;
• майки с три и повече деца;
• близнаци, когато са кандидатствали едновременно в едно и също професионално направление и висше училище, и единият от тях е приет.

Кандидат-студентите - лауреати на национални и международни олимпиади, завършващи средно образование в годината, в която се провежда олимпиадата, носители на медали от олимпийски, световни и европейски първенства, се приемат без конкурсен изпит и извън утвърдения от Министерския съвет ежегоден брой на приеманите за обучение студенти, когато конкурсният изпит за желаната от тях специалност съответства на предмета на олимпиадата или дисциплината на първенството.

По предложение на министъра на физическото възпитание и спорта и след решение на академичния съвет във висшите училища могат да се приемат без конкурсен изпит медалисти от олимпийски игри, световни и европейски първенства извън утвърдения от Министерския съвет ежегоден брой на приеманите студенти.

Висшите училища ежегодно до 31 март обявяват условията за приемане на студенти.

Учебен план

Съгласно разпоредбите на Закона за висшето образование, висшите училища в България се ползват с академична автономия, която включва академични свободи, академично самоуправление и неприкосновеност на територията на висшите училища. Освен другите характеристики академичното самоуправление се изразява в самостоятелно определяне на научно-преподавателския състав, на условията за приемане и формите на обучение на студентите и докторантите. За придобиване на различните образователно-квалификационни степени „професионален бакалавър по...”, „бакалавър” и „магистър” са приети общи държавни изисквания. Държавни изисквания са приети и за определени регулирани професии, които са с продължителност на обучението от 5 до 6 години и изискуем минимум от 300 кредита (Медицина, Дентална медицина, Фармация, Ветеринарна медицина, Архитектура, Право). Дисциплините се преподават на български език, но има и програми, преподавани на чужди езици, предимно английски, френски и немски.

Методи на преподаване

Съгласно Закона за висшето образование формите на обучение във висшето училище са редовни, задочни, вечерни и дистанционни. Организационните въпроси са предмет на академичната автономия и се третират в правилниците на висшите училища в съответствие с изискванията на Закона. Преподавателите използват собствените методи на преподаване в съответствие с определената дисциплина/ модул.

Обикновено организация форми варират от формални/задължителни лекции за целия курс и практически упражнения за по-малки групи до семинари, самостоятелна подготовка (в лаборатории, библиотеки, чрез документи, домашни работи, и др.), проектни дейности и т. н. Обикновено обучението е структурирано в дисциплини и/или модули и се използват различни материали, като книги, аудио-визуални и други помощни материали. Все повече се използват новите технологии (компютри, електронно обучение и др.).

Преминаване в по-горен курс

Тези въпроси са предмет на академичната автономия и се третират в правилниците на висшите училища в съответствие с изискванията на Закона.

Възможности за заетост

Провеждат се стажове и практики на място, които са включени в учебните планове на някои специалности.

Студентски стажове и практики също са организирани и проведени по проекти, финансирани по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" на Европейския социален фонд.

В 47 от 51 висши училища са създадени центрове за кариерно развитие. В процес на установяване са центрове за кариерно развитие в още две висши училища. В една от академиите без център за кариерно развитие е създадена информационна система за подкрепа на професионалната ориентация на студентите. Тези центрове дават информация за наличните работни места; регистрация на студенти и възпитаници, с цел намиране на подходящи позиции за обучение и учебни практики; организиране на фирмени презентации на студенти за образователни практики на място и работни места и др.

Оценяване на студентите

Съгласно разпоредбите на Закона за висшето образование висшите училища чрез свои правилници определят начина на провеждане на изпитните процедури. Формите за проверка и за оценка на знанията и уменията на студентите се определят в учебните планове и програми. Основна форма на оценяване на знанията са изпитите, които са писмени, освен когато спецификата на учебната дисциплина и/или модул изисква друго. Писмените материали от проверката на знанията и уменията се съхраняват за срок не по-малък от една година от провеждането й. Знанията и уменията на студентите се оценяват по шестобална система, която включва: отличен (6,00), много добър (5,00), добър (4,00), среден (3,00) и слаб (2,00). Висшето училище може да въведе чрез своите правилници и друга система за оценяване, като се осигури сравнимост на оценките с шестобалната система. За успешно положен се смята изпитът, оценен най-малко със среден (3,00).

Обучението по всяка специалност на образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" завършва с държавен изпит или със защита на дипломна работа. Държавният изпит или защитата на дипломната работа се провежда съгласно държавните изисквания за дипломиране пред държавна комисия от хабилитирани преподаватели. По изключение в състава на комисията могат да участват и преподаватели с образователна и научна степен "доктор". В комисията се включват и външни за висшето училище лица.

За оценка на придобитите по време на обучението знания и умения на студентите висшите училища осигуряват система за натрупване и трансфер на кредити. Системата се основава на 60 кредита за учебна година или 30 кредита за семестър, разпределени по учебни дисциплини и/или модули съгласно учебния план на специалността и образователно-квалификационната степен, или на друг съвместим с тази система брой кредити. Целта на системата е да осигури на студентите възможност за изборност на дисциплини, самостоятелна работа и мобилност на основата на взаимно признаване на отделни периоди на обучение, които отговарят на част от учебния план на специалността и образователно-квалификационната степен. Кредитите са оценка на задълженията, които студентите трябва да изпълнят по дадена дисциплина или модул като част от общите задължения, необходими за успешно завършване на една учебна година или семестър. По всяка дисциплина кредитите се формират от хорариум от лекции и от практически и семинарни упражнения, самостоятелна работа (в лаборатории, библиотеки, курсови, домашни работи и други), положени изпити и други форми на оценяване, определени от висшето училище. Кредити могат да се присъждат и за участие в практика и за защитена курсова или дипломна работа, когато тези дейности са част от учебния план. Кредити се присъждат на студенти, които са завършили успешно съответната учебна дисциплина и/или модул чрез полагане на изпит или друг начин на оценяване.

Сертифициране

Висшите училища издават следните документи за образование и квалификация:

• диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висшето образование "професионален бакалавър по...", "бакалавър" или "магистър" и приложение към нея;
• европейско дипломно приложение;
• свидетелство за професионална квалификация;
• свидетелство за призната специалност в системата на здравеопазването след завършено висше образование;
• свидетелство за успешно завършен подготвителен курс за специализирана и езикова подготовка по български език за чужденци - студенти, специализанти и докторанти;
• свидетелство за професионално-квалификационна степен;
• свидетелство за професионално-педагогическа специализация;
• удостоверение за допълнително обучение или специализация.

Висшите училища самостоятелно определят графичното оформление и организират отпечатването на документите.