2021

С Решение на 44-то Народно събрание от 17 декември 2020 г. е приета Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021-2030 г. Стратегията е обнародвана в Държавен вестник брой 2 от 8 януари 2021 г. В нея се прави анализ на средата и на състоянието на системата на висшето образование, преглед на напредъка на изпълнението на основните цели на Стратегията за развитие на висшето образование в Република България 2014 - 2020 година, набелязват се предизвикателства, възникващи от промени и процеси в и извън сферата на висшето образование, определят се визията и приоритетните области и цели за развитие на висшето образование:

Цел 1. Разработване на устойчив механизъм за осъвременяване на съществуващите и създаване на нови учебни програми

Цел 2. Въвеждане на съвременни, гъвкави и ефективни форми и методи на обучение

Цел 3. Подобряване на организацията и на ефективността на образованието във ВУ

Цел 4. Интернационализация на висшето образование и включване в международни образователни и научни мрежи

Цел 5. Стимулиране на участието на младите преподаватели

Цел 6. Активизиране на научната дейност във висшите училища

Цел 7. Изграждане на ефективна връзка образование-наука-бизнес

Цел 8. Повишаване ролята на ВУ като активен фактор за регионално развитие

Цел 9. Подобряване на управлението и на системата за акредитация на ВУ

Цел 10. Подобряване структурата и ефикасността на висшето образование.

Посочват се дейностите и мерките за постигане на целите, очакваните резултати и организацията, контролът и инструментите за изпълнение на стратегията.

С Решение № 538 от 22 юли 2021 година е приета Национална карта на висшето образование в Република България и Методика за изготвяне и актуализиране на информацията за състоянието на профилната и териториална структура на висшето образование, съдържаща се в Националната карта на висшето образование в Република България. Съгласно приети изменения и допълнения на Закона за висшето образование (ЗВО) от 25.02.2020 г. Министерският съвет по предложение на министъра на образованието и науката следва да приеме Национална карта на висшето образование в Република България (НКВОРБ). С приемането на НКВОРБ се въвеждат националните политики по отношение на развитието на профилната и териториална структура на висшето образование. Стратегията за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021 – 2030 година предвижда информацията от НКВОРБ да се използва за балансирано развитие на мрежата от висши училища според потребностите на регионите и според реалните възможности, както и за допълнително развиване на системата за контролиран от държавата субсидиран прием в държавните висши училища, в съответствие с националните и регионални потребности и с прогнозите за бъдещо развитие на пазара на труда.

С Постановление на Министерски Съвет № 12 от 20.01.2021 г. е приета Наредба за условията и реда за осигуряване на заплащането на разходите за обучение на студенти със сключени договори с работодател. С наредбата се уреждат:  условията и редът за заявяване и включване на работодатели в списък на работодателите, които могат да сключват договори със студенти за осигуряване на стаж на студента по съответната специалност за периода на обучението и на работно място след успешното му завършване по реда на Закона за висшето образование (ЗВО); условията и редът за сключване, изменение и прекратяване на договорите за осигуряване на стаж по съответната специалност на студента по време на обучението му и на работно място след успешното му завършване; условията и редът за предоставянето на информацията от висшите училища за договорите; условията и редът за напълно или частично възстановяване на средствата от държавния бюджет към висшите училища за финансиране на обучението на студенти със сключен договор; минималният срок, през който работникът или служителят следва да работи при работодателя след успешното завършване на обучението. Министърът на образованието и науката утвърди със заповед списък на специалности, за обучението в които се осигуряват средства от държавния бюджет по реда на тази наредба. Министерският съвет по предложение на министъра на образованието и науката прие списък на работодателите, които имат право да сключват договори по този ред на 29.07.2021 г.

С промени в Закона за развитието на академичния състав в Република България се предвижда академични длъжности да се откриват в научните групи към музеите като процедурите за заемането им се провеждат при условията от Българската академия на науките, като съответната академична длъжност се заема по трудово правоотношение в научната група към съответния музей.

С Решение на Министерски съвет № 237 от 19 март 2021 г. (публ. 25.03.2021 г.) е приета Национална програма „Популяризиране на българското висше образование и улесняване на достъпа за кандидатстване на лица от българска народност, живеещи в чужбина, за обучение в български висши училища“. Специфичните й цели са: превръщане на дигиталната среда в мястото, където всеки български или чуждестранен кандидат-студент ще може да намери  актуална, обективна и равнопоставена информация за специалността, по която иска да се обучава, във всички висши училища в България; осигуряване на възможност висшите училища в България да популяризират най-добрите си програми за обучение както на български език, така и на английски и други чужди езици; повишаване видимостта и популярността на българското висше образование в Европа и в света чрез провеждането на информационни кампании и отпечатване на рекламни материали на висшите училища на английски език и тяхното разпространение; подобряване на културата на висшите училища за рекламиране на обучението, което предлагат, провеждане на рекламни кампании и отпечатване на рекламни материали; осигуряване на лесен и бърз достъп до онлайн кандидатстването за обучение,   провеждане на кандидатстудентски изпити в защитена електронна среда от разстояние или на място съобразно спецификата на кандидатстване за различните специалности, улесняване на онлайн комуникацията с кандидатите за въпроси, алтернативни предложения, допълнителни изисквания, недостатъчно представени документи или изискване на нови; гарантиране на обективността при класиране на кандидатите във висшите училища; участие на висшите и неделните училища в информационни кампании в чужбина, които да рекламират обучението в българските висши училища.

С Решение на Министерски съвет № 47 от 19 януари 2021 г. (публ. 25.03.2021 г.) е приета Национална програма „Повишаване компетентностите на преподавателите от държавните висши училища, подготвящи бъдещи учители“, по която в настоящия момент се набират обучители. Ще бъдат проведени две основни групи обучения: прилагане на компетентностния подход и съвременни иновативни образователни технологии.

С Решение на Министерски съвет № 184 от 5 март 2021 г. (публ. 25.03.2021 г.) е приета Национална програма „Дигитална квалификация“. Програмата е насочена към обезпечаването на системата с кадри, притежаващи високо ниво на дигитална компетентност, с нагласи за усъвършенстване през целия си професионален живот и преподаване на собствените опит и знания.

2020

С Постановление № 61 на МС от 02.04.2020 г. за условията и реда за създаване на търговски дружества от държавните висши училища за целите на стопанската реализация на резултатите от научни изследвания и обекти на интелектуалната собственост, обн. - ДВ, бр. 33 от 07.04.2020 г. се предвижда възможност държавните висши училища да създават дружества с ограничена отговорност и акционерни дружества по реда на Търговския закон, както и да участват в капитала на такива дружества само за стопанската реализация на резултати от извършените научни изследвания и създадените обекти на интелектуална собственост. Предметът на дейност на търговските дружества трябва да е свързан с резултатите от научната дейност по професионалните направления и специалностите от регулирани професии, за които висшето училище е получило акредитация от Националната агенция за оценяване и акредитация.  Правата на висшето училище в търговските дружества, в които висшето училище е съдружник или акционер, се упражняват от академичния съвет.

Изготвен е проект на Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021 – 2030 г. Проектът представя основните принципи и приоритети в развитието на системата на висшето образование в Република България и определя конкретни цели, дейности и мерки за тяхното изпълнение. При анализа и дефинирането им са обхванати ключови процеси при функционирането на системата на висше образование като управление на висшите училища, поддържане и повишаване на качеството на образованието, развитие на научноизследователска и иновационна дейност, усъвършенстване на моделите на финансиране и прием, дигитализация на учебния процес и административните услуги във висшите училища, кариерно развитие на преподавателите, интернационализация, професионално ориентиране на студентите, студентско предприемачество и др.

Закон за висшето образование

С промените в закона се регламентира включването в състава на Съветът на настоятелите при държавните висши училища на представител на общината, в която е седалището на висшето училище, като Съветът на настоятелите участва и в академичните съвети със съвещателен глас. 

Възлагат се нови правомощия на министъра на образованието и науката - като орган за осъществяване на държавната политика във висшето образование той ще утвърждава политика за развитието на всяко държавно висше училище със стратегически цели и задачи, целеви стойности и показатели за изпълнението им. В условията на академична автономия тази политика за развитие на висшето училище ще се изготвя при взаимодействие между заинтересованите страни и ще изразява общата визия на съответната институция и държавата за нейното развитие, оттам и за развитието на цялостната система за висше образование. На базата на тази утвърдена политика министърът на образованието и науката ще сключва договор за управление с ректора, избран от общото събрание на съответното държавно висше училище.

Предвижда се изготвянето на Национална карта на висшето образование, с която се определят териториалната и профилната структура на институционалната мрежа за висше образование, с цел стимулиране на висшите училища да съсредоточат усилията си върху подготовката на кадри с необходимото качество и отговарящи на потребностите на пазара на труда

С цел ограничаване необоснованото разрастване на мрежата за висше образование, промените в закона предвиждат регламентиране на реда за откриване на филиали и колежи и в структурата на частните висши училища, както и специфична мярка за установяването на мораториум върху откриването и преобразуването на висши училища; откриването и преобразуването на основни звена и филиали в държавните висши училища, с изключение на преобразуването им с цел консолидация и оптимизация.

С цел да оптимизиране дейностите и сроковете при акредитацията на висшите училища и техните професионални направления при институционалната акредитация ще се оценява само начинът, по който висшето училище осъществява своите мисия и цели и прилага стандартите и насоките за осигуряване на качеството в европейското пространство за висше образование. Предвижда се институционалната акредитация да е първоначална – за новооткрито или преобразувано висше училище, и последваща – при вече получена акредитация. 

Оценяването при първоначалната институционалната акредитация е насочено към проверка на собствеността, необходима за осъществяване на дейностите на висшето училище; функционирането на вътрешната система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и академичния състав; профила и квалификацията на академичния състав; материално-техническата осигуреност на обучението и други критерии, свързани със стандартите и насоките за осигуряване на качеството на предлаганото обучение.

Оценяването при последваща институционална акредитация е фокусирано основно върху отчитане на резултатите от оценяването на отделните професионални направления и/или специалности от регулирани професии и допълнителна проверка на изпълнението на по-горе посочените критерии. Висшите училища, които отговарят на изискванията получават институционална акредитация с оценка, която се формира като средноаритметична стойност на последно получените оценки по всички свои професионални направления и специалности от регулираните професии.

Въвежда се промяна при осъществяването на програмна акредитация за дадено професионално направление, която ще се извършва едновременно за всички висши училища, обучаващи по специалности от направлението, по утвърден от Националната агенция за оценяване и акредитация график. Това позволява да се постигне диференциация на качеството в съответното направление в различните висши училища.

С цел стимулиране на висшите училища да предлагат и кандидат-студентите да търсят обучение по професионални направления и специалности, водещи до придобиване на квалификация, която да отговаря на съвременните изисквания и на търсенето на реалната икономика, нормативно се регламентира освобождаването от такси в държавните висши училища на студенти, подготвящи се в професионални направления и защитени специалности с най-висок очакван недостиг на пазара на труда по списък, утвърден от Министерския съвет.

Предвидена е разпоредба улесняваща реализацията у нас на младите хора, получили образованието си в чуждестранни висши училища, чрез въвеждане на двумесечен срок за признаването на дипломите им за висше образование, придобито в чужбина, включително и на дипломи за придобита степен, съответстваща на образователната и научна степен „доктор“.

С цел подобряване на връзката между институциите за висше и средно образование и повишаване на качеството на профилираната, професионалната и специализираната подготовка се дава възможност за сключване на до две споразумения между държавно висше училище и държавни или общински училища от системата на предучилищното и училищното образование. По силата на споразуменията ще е възможна съвместна учебна дейност по учебни предмети и/или модули за придобиване на профилирана и професионална подготовка във втори гимназиален етап от средната степен на образование, както и по учебни предмети за придобиване на специализираната подготовка в средната степен на образование. Предвижда се обучението да е по съгласувани учебни планове и да се провежда от лица, заемащи академични длъжности във висшите училища.

Добрата практика за въвеждане на академичен дух в преподаването и при придобиването на професионалната подготовка в Технологичното училище „Електронни системи“ към Техническия университет – София, и в Професионалната гимназия по компютърни технологии и системи – гр. Правец, се регламентира чрез определянето на тези училища като звена, интегрирани в структурата на Техническия университет – София, чийто ректор и Академичен съвет ще имат редица правомощия, свързани с дейността и управлението им.

Част от промените в закона са насочени към възможността висше училище, което дава значим принос за развитието на важни обществени области чрез върхови научни изследвания и има високи резултати от научноизследователска дейност да бъде определено за изследователско висше училище. 

Закон за развитието на академичния състав в Република България

С промените в закона отпада регламентът в състава на  факултетния, съответно научния съвет, който може да се произнася по процедури за заемане на академичната длъжност "професор" задължително да се включват членовете на академичния състав на съответния факултет или научна организация, които заемат академичната длъжност "професор" или притежават научната степен "доктор на науките".

Наредба за държавните изисквания за приемане на студенти във висшите училища на Република България

След промените в наредбата Министерството на образованието и науката разработва интернет базиран портал за информиране и за кандидатстване и класиране на кандидат-студентите чужденци, които кандидатстват във висшите училища на Република България, съгласно актове на Министерския съвет.

Също така е предвидено решение за случаите, засягащи кандидат-студенти, които през последните години на обучението си са били ученици в чуждестранни училища - когато в образуването на състезателния бал участва оценката по държавен зрелостен изпит по български език и литература, но в дипломата за средно образование на лицето такава не е вписана, по решение на Академичния съвет на висшето училище и за отделни специалности вместо нея за балообразуваща може да бъде взета средноаритметичната оценка от зрелостния изпит по съответния чужд език, изучаван в държавата.

Постановление № 64 на Министерския съвет от 2016 г. за условията и реда за утвърждаване на броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища и за приемане на Списък на приоритетните професионални направления и на Списък на защитените специалности

С направените в постановлението промени се съкращава срокът за подаване на заявките на висшите училища за броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища, за които държавата осигурява средства за издръжката на обучението им за предстоящата учебна година, като новият срок е до 10 февруари, вместо действащият досега - до 20 февруари.

Предвижда се броят на приеманите за обучение студенти и докторанти по държавни висши училища и по професионални направления да се определя като произведение от максимално допустимия брой на приеманите за обучение студенти и докторанти по съответното професионално направление за всички държавни висши училища и разпределителен коефициент за всяко висше училище по съответното професионално направление.

Чрез направените изменения и допълнения в постановлението ще продължи да се регулира приемът, респективно финансирането на определени професионални направления, в които дадено висше училище не успява да се конкурира успешно с останалите. Това ще го мотивира да фокусира усилията си главно в направленията, в които обучението е с достатъчно високо качество и добра реализация на студентите.

Максимално допустимият брой на приеманите за обучение студенти и докторанти по съответното професионално направление за всички държавни висши училища се определя въз основа на политиката за определяне на оптимален общ брой на приеманите студенти и докторанти, за които държавата осигурява средства за издръжката на обучението им, спрямо броя на завършващите средно образование в съответната учебна година и обвързване профилната структура на висшето образование с потребностите на пазара на труда и на обществото.

Водеща при определянето на приема в държавните висши училища, за които държавата предоставя средства за обучението им, е оценката на потребностите на пазара на труда в национален план. Максимално допустимият брой на приеманите за обучение студенти и докторанти по всяко професионално направление е дял от общия брой, определен въз основа на броя на завършващите средно образование в съответната учебна година и обвързване на профилната структура на висшето образование с потребностите на пазара на труда и на обществото. Това ще осигури както предвидимост на приема, така и възможност за прогнозиране на очакваните кадри, които през конкретни периоди ще се реализират на пазара на труда. По този начин в средносрочен план държавата няма да разходва средства за издръжка на обучение по специалности, за които няма възможност за пълноценна реализация на придобитото висше образование.

Разработена е Методика за определяне на разпределителен коефициент за всяко висше училище по професионално направление. Чрез промените, въведени в методиката приемът в държавните висши училища по професионални направления и специалности от регулираните професии се разпределя по един по-ефективен начин, съобразен с политиката на държавата за обвързване профилната структура на висшето образование с потребностите на пазара на труда и на обществото. Приемът за всяко висше училище по дадено професионално направление както и досега е функционално зависим от качеството на провежданото обучение, но е обвързан и с определяне броя на приеманите студенти по същото професионално направление в останалите държавни висши училища и е част от общия брой студенти, определен като необходим за националната икономика.

Постановление № 162 на Министерския съвет от 2001 г. за определяне на диференциран норматив за издръжка на обучението за един студент по професионални направления

С изменението на постановлението са променени коефициентите по групи професионални направления, по които се умножава базовия норматив за издръжка на обучението, като следва:

• Увеличават се коефициентите за професионални направления „Педагогика“, „Педагогика на обучението по…“, и „Теория и управление на образованието“ за първи курс от 1,25 на 1,60;
• Увеличават се коефициентите за професионални направления „Икономика“, „Администрация и управление“ и „Туризъм“ за първи курс от 1,15 на 1,60;
• Увеличават се коефициентите за професионални направления "Социология, антропология и науки за културата", "Филология", "История и археология", "Философия", "Религия и теология", "Психология", "Социални дейности", "Право", "Обществени комуникации и информационни науки", "Политически науки" за първи курс от 1,85 на 2,00;
• Увеличават се коефициентите за професионални направления "Математика", "Информатика и компютърни науки", "Биологически науки", "Химически науки", "Физически науки", "Науки за земята", "Електротехника, електроника и автоматика", "Машинно инженерство", "Комуникационна и компютърна техника", "Енергетика", "Транспорт, корабоплаване и авиация", "Архитектура, строителство и геодезия", "Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми", "Металургия", "Химични технологии", "Биотехнологии", "Хранителни технологии", "Горско стопанство", "Общо инженерство", и "Материали и материалознание" за първи курс от 2,80 на 3,00;
• Увеличава се коефициентът за професионално направление „Обществено здраве“ за първи курс от 2,40 на 2,50;
• Увеличават се коефициентите за професионални направления "Растениевъдство", "Растителна защита" и "Животновъдство" за първи курс от 4,80 на 5,00;
• Увеличава се коефициентът за професионално направление "Национална сигурност" за първи курс от 2,80 на 3,00, с изключение на провежданото му обучение от военните академии, висшите военни училища и Академията на МВР, за които коефициентът е 7,81;

Постановление № 328 на Министерския съвет от 2015 г. за определяне на средствата от държавния бюджет за издръжка на обучението в държавните висши училища в зависимост от комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда

С извършените промени в постановлението са прецизирани отделни елементи и се усъвършенства механизмът за диференцирано финансиране, запазвайки концепцията, заложена в Закона за висшето образование и подзаконовите нормативни разпоредби. В Плана за изпълнение на Стратегията за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014- 2020 г. е предвидено делът от средствата за издръжка на обучението, които се получават въз основа на комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда, да достигне 60 на сто през 2020 г. Тези параметри са заложени с последните изменения на Закона за висшето образование.

Комплексната оценка за качеството на образованието се формира на базата на индикатори със съответна тежест, групирани по основни дейности в образованието като учебен процес, научни изследвания и реализация на пазара на труда. За информационна база на индикаторите се използва Рейтинговата система на висшите училища в Република България, администрирана от Министерството на образованието и науката. В комплексната оценка са включени индикатори, за които е налице пълна, точна и проверима информация.

С направените промени се продължава политиката, заложена в Стратегията за развитие на висшето образование за концентриране на финансирането в професионалните направления и висшите училища, получили по-висока оценка за качество и съответствие с потребностите на пазара на труда, както и преструктуриране към професионални направления, за които се очаква бъдещ недостиг от кадри на пазара на труда и насърчаване на профилната оптимизация. 

Постановление № 90 на Министерския съвет от 2000 г. за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации

С направените промени се предоставят стипендии в размер на 100 лв. на студентите, отговарящи на определени условия относно постигнатите резултати от държавните зрелостни изпити и приети за обучение в годината на придобиване на средно образование в държавни висши училища, за които държавата осигурява средства за издръжката на обучението им по специалности от професионални направления “Педагогика“, “Педагогика на обучението по…“, “Машинно инженерство“, “Електротехника, електроника и автоматика“, “Енергетика“, “Транспорт, корабоплаване и авиация“, “Материали и материалознание“, “Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми, “Металургия“, “Химични технологии“, “Общо инженерство“ и по защитената специалност „Хидростроителство“ от професионално направление „Архитектура, строителство и геодезия“.

Въвежда се ограничение при изплащането на стипендии на студенти, докторанти и специализанти - чужденци, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по междуправителствени спогодби за образователен, научен и културен обмен или по актове на Министерския съвет, като допълнително се въвежда условието те да бъдат граждани на Република Албания, Република Косово, Република Молдова, Република Северна Македония, Украйна и Република Сърбия. Стипендиите се изплащат за 12 месеца за всеки месец по отделно и са в размер на 240 лв.

Постановление № 103 на Министерския съвет от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина

С промените в постановлението се въвежда участието на българските неделни училища в чужбина и на задграничните представителства на Република България в организирането и осъществяването на дейностите по приемане на студенти, докторанти и специализанти – българи, живеещи извън Република България. 

Въвежда се освобождаване от такса за обучение на всички студенти, приети в български държавни висши училища по реда на ПМС № 103/1993 г., когато са от следните държави: Република Албания, Косово, Република Молдова, Република Северна Македония, Украйна и Република Сърбия.

 Актуализирани и разширени са разпоредбите за реда и условията за командироване и за статута на българските преподаватели по български език и литература, българска история, музика, народни инструменти, народни танци и др. в чуждестранни средни и висши училища. 

Студентите, приети по реда на постановлението, през първата година на обучението си ще преминават и обучение (езикова подготовка) по български език, организирано и провеждано от висшите училища в департаменти, отговарящи на изискванията на Закона за висшето образование.

Постановление № 44 на Министерския съвет от 2019 г. за осигуряване на преподаватели по български език и литература в чуждестранни висши училища

В постановлението са направени допълнения, разширяващи обхвата на разходите, които Министерството на образованието и науката осигурява на държавните висши училища и на научните институти, като към вече утвърдените разходи се включват и допълнителните трудови възнаграждения за образователна и научна степен "доктор" или за научна степен "доктор на науките" и за придобит трудов стаж на командированите преподаватели.

Постановление № 1 на Министерския съвет от 2020 г. за приемане на актуализиран Списък със защитените от държавата специалности от професии за учебната 2020/2021 година и на актуализиран Списък със специалности по професии, по които е налице очакван недостиг от специалисти на пазара на труда, за учебната 2020/2021 година

Актуализираният Списък със защитените от държавата специалности от професии за учебната 2020/2021 година и актуализираният Списък на специалности от професии, по които е налице очакван недостиг от специалисти на пазара на труда за учебната 2020/2021 година са изготвени с участието на министерства и организации на работодателите в съответствие с разпоредбите на Закона за професионалното образование и обучение и съгласно определените критерии.

От актуализираният Списък със защитените от държавата специалности от професии за учебната 2020/2021 година са отпаднали 5 специалности (техник на енергийни съоръжения и инсталации; техник по автоматизация на непрекъснати производства; строителен техник по транспортно строителство; изпълнител на термални процедури и спедитор-логистик) и е включена 1 нова специалност (художествена дърворезба).

От актуализираният Списък на специалности от професии, по които е налице очакван недостиг от специалисти на пазара на труда за учебната 2020/2021 година са отпаднали 3 специалности (деловодител; работник в полимерните производства; работник в хранително-вкусовата промишленост) и са включени 17 нови специалности (техник на енергийни съоръжения и инсталации; работник в стъкларското производство; техник и монтьор по електрически превозни средства; техник и монтьор по железопътна техника и други).

Постановление № 3 на Министерския съвет от 2020 г. за създаване и функциониране на Механизъм за възлагането и изпълнението на научни консултации от Българската академия на науките

С приемането на постановлението се създава механизъм, който да регламентира възлагането и изпълнението на научни консултации от Българска академия на науките, да спомогне да се подобри координацията, да се изгради по-добра връзка на академията с държавната администрация, с гражданите и индустрията и не на последно място да се увеличи въздействието от инвестираните публични средства в Българска академия на науките.

Основната цел на механизма е да осигури навременна висококачествена и независима научна експертиза в полза на правителството по въпроси от стратегическа важност при формулирането на политики и инструменти за изпълнение на държавната политика, както и при транспонирането на европейски директиви. Въвеждането на механизма ще повиши и информираността на обществото относно ползите от използването на научни доказателства и знания, ще повиши качеството и ще насърчи употребата на иновативни решения в администрацията.

2019

(април - септември)

Прието e решение на Министерския съвет за броя на обучаваните студенти и докторанти във висшите училища и научните организации за учебната 2019/2020 година. В него за държавните висши училища са увеличени местата в направленията с ниско търсене, както и в тези, които са от особена важност за обществото и икономиката – „Информатика и компютърни науки“, „Хранителни технологии“, „Ветеринарна медицина“, „Математика“.

Предвидени са 43 276 места за субсидирано обучение на студенти (за образователно-квалификационните степени „бакалавър“, „магистър“ и „магистър след завършена степен бакалавър“) и 2 249 за докторанти. Заради очаквания недостиг на учители по математика, физика, информационни технологии, специалисти в аграрния сектор и на хидроинженери е увеличен броят за специалностите в професионалните направления „Педагогика“ и „Педагогика на обучението по…“ за учители по различни предмети.

Секторите с най-голям ръст на добавената стойност са свързани с електроника, електротехника, машиностроене и др., като се очаква в тях да бъде и най-високият ръст на възнагражденията. По тази причина се предприемат редица мерки: увеличаване на приема, предоставяне на допълнителни стипендии и по-голямо финансиране на висшите училища, които обучават в направления с очакван недостиг на специалисти.

Увеличен е приемът и в областта на медицинските науки. Намаляват местата в направления, в които студентите не се реализират, като например „Администрация и управление“, „Икономика“ и др. В 16 професионални направления, които не са приоритетни и не са сред традиционните профили за висшите училища, е обявен нулев прием за последните две учебни години.

С промяна на Постановление № 90 на Министерския съвет от 2000 г. размерът на стипендиите на студентите за времето на провеждане на студентска практика се съобразява с минималната работна заплата в страната. Определя се и размер на присъщи разходи за провеждането на една студентска практика, дава се възможност на висшите училища да заплащат стипендии при провеждане на студентска практика извън предвидената по учебен план практическа подготовка и се актуализира часовата ставка за нейното провеждане.

Присъщите разходи, включват разходите за възнаграждение на академичния наставник от висшето училище и на ментора от обучителната организация (с включени всички задължителни осигурителни вноски), пътните разходи на академичните наставници за осъществяване на проверка на практическото обучение, разходите за застраховки на студентите по време на практиката и др.

Средствата за осигуряване на стипендиите на студентите и присъщите разходи при провеждане на студентските практики се осигуряват от собствени приходи на висшите училища или с финансиране от европейските структурни и инвестиционни фондове. В Университета „Проф. д-р Асен Златаров” – Бургас е открит Медицински факултет. В него ще се подготвят лекари и специалисти за нуждите на региона – за системата на спешната, доболничната и болничната медицинска помощ, диспансери, центрове за опазване на общественото здраве, научно-изследователски институти, служби по трудова медицина.

Университетът разполага с необходимата материално-техническа база за качествен образователен и научноизследователски процес, отговаряща на съвременните изисквания за здравословни и безопасни условия на работа. За провеждането на необходимата клинична практика на студентите от факултета университетът е предвидил сключването на договори с две болници в град Бургас.

Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, който е съобразен с приетата Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014 – 2020 година. Целта е оптимизиране и усъвършенстване на системата за висше образование, която да е способна да отговори на динамиката на обществените процеси чрез качествено висше образование и устойчиво развитие. Насърчава се развитието на всяка една от институциите за висше образование в сътрудничество и с активната подкрепа на държавата. П

редвижда се изготвянето на Национална карта на висшето образование, която да определя териториалната и профилната структура на институционалната мрежа. Ще се установи мораториум върху откриването и преобразуването на висши училища и на основни звена и филиали в държавните висши училища, с изключение на преобразуването им с цел консолидация и оптимизация, до приемането на Националната карта на висшето образование в срок до една година след измененията в Закона.

С цел да се стимулират висшите училища да предлагат и кандидат-студентите да търсят обучение по професионални направления и специалности, водещи до придобиване на квалификация, която да отговаря на съвременните изисквания и на търсенето на реалната икономика, нормативно се регламентира освобождаването от такси в държавните висши училища на студенти, подготвящи се в професионални направления и защитени специалности с най-висок очакван недостиг на пазара на труда по списък, утвърден от Министерския съвет.

Определят се изследователски висши училища – статутът се придобива за 4 години чрез включване в ежегодно актуализиран списък, утвърждаван от Министерския съвет. Предвидено е министърът на образованието и науката да утвърждава политика за развитието на всяко държавно висше училище със стратегически цели и задачи, целеви стойности и показатели за изпълнението им при взаимодействие със заинтересованите страни до три месеца преди изборите на органи за управление на висшето училище.

Министърът ще сключва договор за управление с избрания от Общото събрание на държавното висше училище ректор на базата на тази утвърдена политика, съдържаща и конкретни стойности и показатели, като ректорът ще представя ежегоден отчет за изпълнението на задълженията по договора. Целта е да се гарантира устойчивост на одобрените политики, които следва да допринесат за развитие на системата на национално ниво и да имат конкретен регионален ангажимент и принос към пазара на труда.

Друг важен елемент от политиката е професионалната реализация на дипломираните висшисти и кариерното развитие на академичния състав, с особен акцент върху младите преподаватели. За насърчаване развитието на държавните висши училища е предвидено Министерският съвет да приема национални програми, като дейностите по изпълнението им ще се финансират изцяло или частично със средства от държавния бюджет.

Предлагат се промени и в областта на акредитацията на висшите училища и техните професионални направления с цел оптимизиране на дейностите и сроковете. За подобряване на връзката между институциите за висше и средно образование и повишаване на качеството на профилираната, професионалната и специализираната подготовка се дава възможност за сключване на до две споразумения между държавно висше училище и държавни или общински училища от системата на предучилищното и училищното образование.

Предвижда се обучението да е по съгласувани учебни планове и да се провежда от лица, заемащи академични длъжности във висшите училища.

(януари - март)

Изготвен е проектът на решение на Министерския съвет за броя на обучаваните студенти и докторанти във висшите училища и научните организация за учебната 2019/2020 година. В него за държавните висши училища са увеличени местата в направленията с ниско търсене, както и в тези, които са от особена важност за обществото и икономиката – „Информатика и компютърни науки“, „Хранителни технологии“, „Ветеринарна медицина“, „Математика“. Предвидени са 43 276 места за субсидирано обучение на студенти (за образователно-квалификационните степени „бакалавър“, „магистър“ и „магистър след завършена степен бакалавър“) и 2 249 за докторанти. Заради очаквания недостиг на учители по математика, физика, информационни технологии, специалисти в аграрния сектор и на хидроинженери е увеличен броят за специалностите в професионалните направления „Педагогика“ и „Педагогика на обучението по…“ за учители по различни предмети. Секторите с най-голям ръст на добавената стойност са свързани с електроника, електротехника, машиностроене и др., като се очаква в тях да бъде и най-високият ръст на възнагражденията. По тази причина се предприемат редица мерки: увеличаване на приема, предоставяне на допълнителни стипендии и по-голямо финансиране на висшите училища, които обучават в направления с очакван недостиг на специалисти. Увеличен е приемът и в областта на медицинските науки. Намаляват местата в направления, в които студентите не се реализират, като например „Администрация и управление“, „Икономика“ и др.

В 16 професионални направления, които не са приоритетни и не са сред традиционните профили за висшите училища, е обявен нулев прием за последните две учебни години. Изготвени са предложения за промени в Закона за висшето образование, с които се предвижда студентите, избрали направления с очакван недостиг на пазара на труда, да не плащат такси. Това са: математика, химични технологии, материали и материалознание, педагогика на обучението по…, религия и теология, енергетика, физически науки и химически науки.

С Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет се направиха изменения и допълнения в Постановление № 328 на Министерския съвет от 30 ноември 2015 г. за определяне на средствата от държавния бюджет за издръжка на обучението в държавните висши училища в зависимост от комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда, Постановление № 162 на Министерския съвет от 2001 г. за определяне на диференцирани нормативи за издръжка на обучението за един студент по професионални направления, Постановление № 90 на Министерския съвет от 26.05.2000 г. за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научните организации и Постановление № 64 на Министерския съвет от 25.03.2016 г. за условията и реда за утвърждаване на броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища и за приемане на Списък на приоритетните професионални направления и на Списък на защитените специалности.

Прецизират се отделни елементи в Постановление на Министерския съвет № 328/2015 г. и се усъвършенства механизмът за диференцирано финансиране, запазвайки концепцията заложена в Закона за висшето образование (ЗВО) и подзаконовите нормативни разпоредби. В Плана за изпълнение на Стратегията за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014 - 2020 година е предвидено делът от средствата за издръжка на обучението, които се получават въз основа на комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда, да нарасне на 55 на сто през 2019 г. и да достигне 60 на сто през 2020 г. Тези параметри бяха заложени с последните изменения на ЗВО.

Комплексната оценка за качеството на образованието се формира на базата на индикатори със съответна тежест, групирани по основни дейности в образованието като учебен процес, научни изследвания и реализация на пазара на труда. За информационна база на индикаторите се използва Рейтинговата система на висшите училища в Република България, администрирана от Министерството на образованието и науката. В комплексната оценка са включени индикатори, за които е налице пълна, точна и проверима информация. Направена е промяна в методиката за определяне на коефициента на висшите училища по професионални направления, като е повишена тежестта на коефициента за акредитационна оценка, промяна в изчислението на коефициента за научни изследвания за определени области на висшето образование като „Социални, стопански и правни науки“ и „Хуманитарни науки“, включително и за професионални направления „Здравни грижи“, „Обществено здраве“ и „Теория и управление на образованието“.

Обучението в посочените области на висше образование и професионални направления се характеризира с изявен нисък интензитет на научна дейност и ниска цитируемост, което води до необходимостта от промяна на базата в изчисленията с цел постигането на равен старт с останалите професионални направления по този показател.

Предложено е изменение на коефициента за реализация на пазара на труда в частта за увеличение на тежестта на показателите. Прецизират се и редица други коефициенти, като целта е да се насърчат стратегиите за профилна оптимизация и специализация на държавните висши училища.

В Постановление № 162 на Министерския съвет от 2001 г. за определяне на диференцирани нормативи за издръжка на обучението за един студент по професионални направления предложените промени се изразяват в изменението на коефициентите по конкретни професионални направления. Направените предложения са израз на усилията за повишаване ефективността на публичните разходи в системата на висшето образование. Необходимостта от корекция на съотношенията в нормативите между отделните професионални направления възниква от създадения към момента дисбаланс в държавното финансиране.

Промяната в Постановление № 90 на Министерския съвет от 2000 година за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации касае повишаването на размера на стипендията за студентите от българските общности зад граница, граждани на Република Северна Македония и на чуждестранните студенти, приети по междуправителствени спогодби за образователен, научен и културен обмен. По-голямата част от тези студентите произхождат от райони с нисък жизнен стандарт.

С промените в Постановление на Министерския съвет № 64 от 25.03.2016 г. професионалните направления от различните области на висше образование, с изключение на осем от тях, се разпределят в 4 групи, за които в зависимост от получената оценка по съответните показатели, се формират различни коефициенти на тежест при определяне броя на приеманите студенти, за които държавата предоставя средства за обучение.

В резултат на тези действия в средносрочен план се очаква пазарът на труда да се обезпечи да голяма степен с необходимите кадри, придобили висше образование по специалностите от тези направления. Приемът на студенти във всички неприоритетни професионални направления, с изключение на Социология, антропология и науки за културата и Социални дейности, следва да бъде ограничен в средносрочен план поради затруднена реализация на специалисти с висше образование или насищане на пазара на труда.

В Списъка на защитените специалности е добавена специалността Хидростроителство от професионално направление Архитектура, строителство и геодезия. Определянето й за защитена специалност е важно в национален план предвид възникналата необходимост от висококвалифицирани специалисти през последните години във връзка с определени метереологични и климатични ситуации. Това е от значение не само за компетентната експлоатация на водните басейни и безопасността на населението, стопанската инфраструктура и околната среда, но има пряко отношение и към националната сигурност.