Законова нормативна уредба

В Конституцията на Република България, обн., ДВ, бр. 56 от 13 юли 1991 г., посл. изм. и доп.ДВ. бр.100 от 18 декември 2015 г., е заложен принципът, че държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага, както и се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство (чл. 23) и урежда правото на всеки български гражданин на образование (чл. 53).

Законът за предучилищното и училищното образование (обн. ДВ. бр.79 от 13 октомври 2015 г., в сила от 01.08.2016 г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.99 от 12 декември 2017 г.) урежда обществените отношения, свързани с осигуряване на правото на предучилищно и училищно образование, както и с устройството, функциите, организацията, управлението и финансирането на системата на предучилищното и училищното образование. Този закон се прилага за училищното професионално образование и обучение, доколкото друго не е уредено в Закона за професионалното образование и обучение. Законът регламентира държавните образователни стандарти в системата на предучилищното и училищното образование, които са съвкупност от задължителни изисквания за резултатите в системата на предучилищното и училищното образование, както и за условията и процесите за тяхното постигане. Със закона са определени и институциите в системата на предучилищното и училищното образование, а именно  детски градини, училища, центрове за подкрепа за личностно развитие и специализирани обслужващи звена. Законът урежда и въпросите, свързани с признаване, приравняване и валидиране на резултати от ученето в системата на предучилищното и училищното образование.

Законът за професионалното образование и обучение (oбн., ДВ, бр. 68 от 30 юли 1999 г., посл. изм. и доп., ДВ. бр.103 от 28 декември 2017 г.) дефинира целите и задачите на системата на професионалното образование и обучение, структурата и естеството й, регламентира организацията, институциите, управлението  финансирането на системата на професионалното образование и обучение, както и социалните отношения, свързани със:

1. осигуряване на правото на професионално образование и обучение на гражданите, съобразно личните им интереси и възможности;
2. задоволяване на потребностите от квалифицирана работна сила, конкурентоспособна на пазара на труда;
3. осигуряване на условия за функциониране и развитие на системата на професионалното образование и обучение, основаващи се на сътрудничество между нейните институции и органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление и социалните партньори;
4. валидиране на професионални знания, умения и компетентности.

Законът за професионалното образование и обучение регламентира общите изисквания към организацията на системата на професионалното образование и обучение и определя условията и процедурите за придобиване на професионална квалификация. Съгласно този закон професионалното образование осигурява придобиването на средно образование и на квалификация по професия и може да се осъществяват и по пътя на обучение чрез работа (дуална система на обучение). Със закона са регулирани завършването, удостоверяването и признаването на професионално образование и обучение, както и съдържанието на професионалното образование и обучение. Със Закона се регулира професионалното образование и професионалното обучение на ученици във специални образователни потребности и/или хронични заболявания, на ученици от домове за деца без родителска грижа и с девиантно поведение. Законът за професионалното образование и обучение регламентира както професионалното обучение във формалната образователна система, така и професионалното образование и обучение извън тази система, т. е. неформално професионално обучение и обучение на възрастни, вкл. на работното място, без значение дали то се предоставя от държавни институции или неправителствени организации. С промени в Закона от 2014 г. са въведени система за валидиране на неформално и самостоятелно учене, дуално обучение и обучение по защитени професии, свързани с развитието на икономиката на регионално ниво, както и са уредени редът и условията за натрупване и трансфер на кредити в професионалното образование и в професионалното обучение.

Законът за висшето образование (обн., ДВ бр. 112 от 27 декември 1995 г., посл. доп., ДВ бр. 98 от 9 декември 2016г.урежда устройството, функциите, управлението и финансирането на висшето образование в Република България. В него е дефинирана целта на висшето образование, а именно подготовката на висококвалифицирани специалисти над средното образование и развитието на науката и културата. В него се посочва, че висшето светско образование е независимо от идеологии, религии и политически доктрини. То се осъществява в съответствие с общочовешките ценности и националните традиции. В него не се допускат привилегии и ограничения, свързани с възраст, раса, народност, етническа принадлежност, пол, социален произход, политически възгледи и вероизповедание, с изключение на случаите, изрично посочени в Правилника за дейността на висшето училище в съответствие с особеностите на обучението и бъдещата професия. В този акт са определени функциите на държавата в управлението на висшето образование, видовете висши училища и редът и условията за тяхното откриване, преобразуване и закриване. С него се въвежда принципът на академичната автономия в системата на висшето образование в България. Законът за висшето образование регулира структурата и организацията на обучението във висшите училища, процедурите за присъждане на почетни звания, организацията на научните изследвания във висшите училища, приемът на студенти, докторанти и специализанти, акредитацията на висшите училища и въпросите, свързани със собствеността на висшите училища и тяхното финансиране.

Законът за развитие на академичния състав в Република България (обн., ДВ бр. 38 от 21 май 2010 г., посл. изм. ДВ бр. 68 от 2 август 2013 г.) урежда обществените отношения, свързани с научните степени и академичните длъжности в Република България. В него са определени принципите за придобиване на научните степени и заемане на академичните длъжности, както следва:

1. автономия на висшите училища и научните организации и свързаната с нея децентрализация на процедурите по този закон;
2. свободен избор на научно развитие и обективност при неговото оценяване;
3. гарантиране на обществения интерес, свързан с качеството на образователния процес и научните изследвания;
4. международно признание, обмен на експерти и информация при провеждане на процедурите, с оглед изграждането на единно образователно и научноизследователско пространство.

С този закон се определят редът и условията за придобиване на образователната и научна степен "доктор" и научната степен "доктор на науките".

Законът за кредитиране на студенти и докторанти (обн., ДВ, бр. 69 от 5 август 2008 г., посл. изм., ДВ  бр.107 от 24 декември 2014 г.урежда условията и реда за кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа. Целта на закона е да се подобрят условията за достъп до висше образование. Този закон се основава на следните принципи:

1. участие на студентите и докторантите във финансирането на обучението;
2. насърчаване на конкуренцията между висшите училища за предоставяне на по-качествено висше образование;
3. гарантиране на равен достъп до висше образование на лица независимо от социалния им статус;
4. сътрудничество между държавата и банките по повод кредитирането на студентите и докторантите.

Съгласно този закон, право да кандидатстват за получаване на кредит по този закон имат студенти и докторанти - български граждани, граждани на друга държава - членка на Европейския съюз, на друга държава от Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, които към момента на подаване на искането за сключване на договор за кредит отговарят едновременно на следните изисквания:

1. не са навършили 35 години;
2. се обучават в редовна форма за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър” (бакалавър или професионален бакалавър) или „магистър”, или на образователна и научна степен „доктор” в създадено и функциониращо по законоустановения ред държавно или частно висше училище или научна организация по чл. 47, ал. 1 от Закона за висшето образование;
3. нямат придобита същата образователно-квалификационна или образователна и научна степен;
4. не са отстранени и не са прекъснали обучението си, освен в случаите, предвидени в този закон.

В този закон са определени институциите в системата за кредитиране на студентите и докторантите, държавната финансова подкрепа и са уредени въпоросите, свързани с отпускането, усвояването и погасяването на кредитите.

Законът за насърчаване на научните изследвания (обн., ДВ, бр. 92 от 17 октомври 2003 г., посл. изм., бр. бр.58 от 18 юли 2017 г.) урежда принципите и механизмите за провеждането на държавната политика за насърчаване на научните изследвания в Република България. В него се посочва, че научните изследвания са национален приоритет и имат стратегическо значение за развитието на страната. В закона се подчертава, че научноизследователската дейност се основава на принципите на етичност, прозрачност, публичност, достъпност и приложимост. Насърчаването на научноизследователската дейност обхваща финансовото стимулиране на научните изследвания, създаването на условия за използване на научния потенциал и неговото развитие в съответствие с приоритетните насоки за развитие на страната, създаването на условия за защита и за реализация на научни продукти и подпомагане на разпространението им във всички области на обществения живот.

Целта на закона е да създава условия за усъвършенстване на организацията за финансиране на научните изследвания от държавата за постигане на:

1. нови научни постижения и използването им за повишаване качеството на живот в страната;
2. нови възможности за научното развитие като източник за повишаване ефективността на икономиката;
3. повишаване обществената значимост на научните изследвания;
4. национално и/или международно експертно независимо оценяване и наблюдение на научните изследвания и на резултатите от тях;
5. развитие на човешките ресурси чрез повишаване ролята на научните изследвания при обучението във висшите училища;
6. увеличаване общия обем на средствата и инвестициите в областта на научните изследвания;
7. насочване на обществените средства към стратегически важни научни области, определени от Националната стратегия за научни изследвания;
8. ускоряване на международното и интердисциплинарното сътрудничество.

Кодексът на труда (обн., ДВ бр. 26 от 1 април 1986 г., посл. изм. и доп. ДВ бр. 102 от 22 декември 2017 г. сред другите регулации въвежда всички начини, по които работещите граждани могат да участват в професионално обучение. Според този акт, продължаващото професионално обучение може да се осъществява само със съгласието и на работодателя, и на служителя.

Законът за насърчаване на заетостта (обн., ДВ бр. 112 от 29 декември 2001 г., посл. изм. и доп. ДВ бр.103 от 28 декември 2017 г.) въвежда възможностите за финансиране от страна на работодателите на продължаващо професионално образование и обучение, назначаването на нов персонал и създаването на работни места за стажанти.

Законът за занаятите (обн., ДВ бр. 42 от 27 април 2001 г., посл. изм. ДВ бр. 79 от 13 октомври 2015 г.) регламентира реда и процедурата за упражняване на занаят. В него се дефинира организацията на занаятчиите и се регламентира обучението в областта на занаятчийството.

Законът за юридическите лица с нестопанска цел (обн., ДВ бр. 81 от 6 октомври 2000 г., посл. изм. ДВ бр. 103 от 27 декември 2016 г. дава възможност образование за възрастни да се предоставя от друг вид институции: фондации и доброволчески асоциации със социални или частни цели, доказали, че са с нестопанска цел – неправителствени организации (НПО).

Законът за народните читалища (обн., ДВ бр. 89 от 22 октомври 1996 г., посл. изм. ДВ бр. 102 от 22 декември 2017 г.)  урежда учредяването, устройството, управлението, дейността, имуществото, финансирането, издръжката и прекратяването на народните читалища, които са традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи. Читалищата осъществяват дейности, свързани с осигуряване на достъп до информация, вкл. уреждане и поддържане на библиотеки, читални, фото-, фоно-, филмо- и видеотеки, както и създаване и поддържане на електронни информационни мрежи; развиване и подпомагане на любителското художествено творчество; организиране на школи, кръжоци, курсове, клубове, кино- и видеопоказ, празненства, концерти чествания и младежки дейности; събиране и разпространяване на знания за родния край; създаване и съхраняване на музейни колекции съгласно Закона за културното наследство;

предоставяне на компютърни и интернет услуги и др.

Законът за признаване на професионални квалификации (обн. ДВ. бр.13 от 8 февруари 2008 г., посл. изм. ДВ. бр. 85 от 24 октомври 2017 г. урежда условията и реда за признаване на професионални квалификации, придобити в други държави членки и в трети държави, с цел достъп и упражняване на регулирани професии в Република България, както и условията и реда за частичен достъп до упражняване на регулирана професия и признаването на стаж за усвояване на професията в друга държава членка. С този закон се транспонира в българското законодателство Директива 2005/36/ЕО за признаване на професионални квалификации.

По-важни актове от подзаконова нормативна уредба

Наредба № 5 от 03.06.2016 г. за предучилищното образование (обн. - ДВ, бр. 46 от 17.06.2016 г., в сила от 01.08.2016 г.), издадена от министъра на образованието и науката,

определя държавния образователен стандарт за предучилищното образование, както и организацията на дейностите в предучилищното образование, изискванията към прилагането на програмна система и механизмът за взаимодействие между участниците в процеса на предучилищното образование.

Наредба № 5 от 30.11.2015 г. за общообразователната подготовка (обн. - ДВ, бр. 95 от 08.12.2015 г., в сила от 08.12.2015 г.), издадена от министъра на образованието и науката,  определя държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка, както и структурата на учебните програми по общообразователните учебни предмети,  структурата на годишното тематично разпределение и изискванията към интегративните и новите допълнителни общообразователни учебни предмети в иновативните училища.

Наредба № 8 от 11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование (обн. - ДВ, бр. 66 от 23.08.2016 г., в сила от 23.08.2016 г.; изм. и доп., бр. 75 от 15.09.2017 г., в сила от 15.09.2017 г.), издадена от министъра на образованието и науката определя  държавния образователен стандарт за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование.

Наредба № 6 от 11.08.2016 г. за усвояването на българския книжовен език (обн. - ДВ, бр. 67 от 26.08.2016 г., в сила от 01.09.2016 г.), издадена от министъра на образованието и науката, определя държавния образователен стандарт за усвояването на българския книжовен език в системата на предучилищното и училищното образование, както и условията и редът за усвояването на български език от деца и ученици, за които българският не е майчин и изучаването на български език от децата на българите в чужбина.

Наредба № 7 от 11.08.2016 г. за профилираната подготовка (обн., ДВ, бр. 67 от 26.08.2016 г., в сила от 26.08.2016 г.), издадена от министъра на образованието и науката, определя държавния образователен стандарт за профилирана подготовка, както и структурата на учебните програми по профилиращите учебни предмети и структурата на годишното тематично разпределение.

Наредба № 9 от 19.08.2016 г. за институциите в системата на предучилищното и училищното образование (обн., ДВ, бр. 68 от 30.08.2016 г., в сила от 30.08.2016 г., посл. изм. и доп., бр. 78 от 29.09.2017 г., в сила от 29.09.2017 г.), издадена от министъра на образованието и науката, определя държавния образователен стандарт за институциите в системата на предучилищното и училищното образование.

Наредба № 10 от 01.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование (обн., ДВ, бр. 73 от 16.09.2016 г., в сила от 01.09.2016 г., посл. изм. и доп., бр. 77 от 26.09.2017 г.), издадена от министъра на образованието и науката,  определя държавния образователен стандарт за организацията на дейностите в училищното образование.

Наредба № 11 от 01.09.2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците (обн. - ДВ, бр. 74 от 20.09.2016 г., в сила от 20.09.2016 г.; изм. и доп., бр. 78 от 29.09.2017 г., в сила от 29.09.2017 г.), издадена от министъра на образованието и науката, определя държавния образователен стандарт за оценяване на резултатите от обучението на учениците по чл. 22, ал. 2, т. 9 от Закона за предучилищното и училищното образование.

Наредба № 12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти (обн., ДВ, бр. 75 от 27.09.2016 г., в сила от 27.09.2016 г.), издадена от министъра на образованието,  определя държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти в системата на предучилищното и училищното образование.

Наредба № 13 от 21.09.2016 г. за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование (обн., ДВ, бр. 80 от 11.10.2016 г., в сила от 11.10.2016 г., издадена от министъра на образованието и науката, определя държавния образователен стандарт за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование.

Наредба за държавните изисквания за придобиване на професионална квалификация „учител" (обн., ДВ, бр. 89 от 11.11.2016 г., в сила от учебната 2017/2018 година, приета с ПМС № 289 от 07.11.2016 г., определя държавните изисквания за придобиване на професионална квалификация „учител".

Наредба № 16 от 08.12.2016 г. за управлението на качеството в институциите (обн., ДВ, бр. 100 от 16.12.2016 г.), издадена от министъра на образованието и науката,  определя държавния образователен стандарт за управление на качеството в детските градини и училищата от системата на предучилищното и училищното образование.

Наредба № 15 от 08.12.2016 г. за инспектирането на детските градини и училищата (обн., ДВ, бр. 100 от 16.12.2016 г.), издадена от министъра на образованието и науката,   определя държавния образователен стандарт за инспектирането на детските градини и училищата.

Наредба за приобщаващото образование (обн., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г., в сила от 27.10.2017 г.), приета с ПМС № 232 от 20.10.2017 г., определя държавния образователен стандарт за приобщаващото образование. Наредбата урежда обществените отношения, свързани с осигуряване на приобщаващото образование на децата и учениците в системата на предучилищното и училищното образование, както и дейността на институциите в тази система за предоставяне на подкрепа за личностно развитие на децата и учениците.

Наредба № 3 от 06.04.2017 г. за условията и реда за приемане и обучение на лицата, търсещи или получили международна закрила (обн., ДВ, бр. 32 от 21.04.2017 г., в сила от 21.04.2017 г.), издадена от министъра на образованието и науката, определя условията и редът за приемането и обучението на лицата, търсещи или получили международна закрила, когато не притежават документ за завършен клас, етап или степен на образование.

Наредба № 2 от 8.09.2015 г. за осигуряване на качеството на професионалното образование и обучение (обн., ДВ, бр. 70 от 11.09.2015 г., в сила от 11.09.2015 г.), издадена от министъра на образованието и науката, урежда условията и реда за разработване на вътрешна система за осигуряване на качеството на професионалното образование и обучение в институциите по чл. 9, ал. 1 от Закона за професионалното образование и обучение.

Наредба № 1 от 8.09.2015 г. за условията и реда за провеждане на обучение чрез работа (дуално обучение), издадена от министъра на образованието и науката, обн., ДВ, бр. 70 от 11.09.2015 г., в сила от 11.09.2015 г., урежда условията и реда за провеждане на обучението чрез работа (дуално обучение), което се организира и осъществява в съответствие със Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО) и Кодекса на труда (КТ).

Наредба № 2 от 13.11.2014 г. за условията и реда за валидиране на професионални

знания, умения и компетентности (обн.,ДВ, бр. 96 от 21.11.2014 г., в сила от 01.01.2015 г.), издадена от министъра на образованието и науката, определя условията и реда за валидиране на професионални знания, умения и компетентности, придобити чрез неформално обучение или самостоятелно учене.

Наредби за Държавните образователни стандарти за придобиване на квалификации по професии

Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени „бакалавър”, „магистър” и „специалист по..” (приета с Постановление № 162 на Министерския съвет от 23.07.2002 г., обн. ДВ. бр. 76 от 6 август 2002 г., посл. изм. ДВ. бр.79 от 5 септември 2003 г.) определя държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени „бакалавър”, „магистър” и „специалист по..”. С промени в Закона за висшето образование от 2007 г. степента „специалист по..” беше заменена от „професионален бакалавър по..”.

Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища (обн. ДВ. бр. 75 от 27 август 2004 г., посл. изм. ДВ. бр. 62 от 12 юли 2013 г.) определя държавните изисквания към съдържанието на основните документи за образование и квалификация, издавани от висшите училища, както следва:

1. диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висшето образование „професионален бакалавър по...”, „бакалавър” или "магистър” и приложение към нея;
2. европейско дипломно приложение;
3. свидетелство за професионална квалификация;
4. свидетелство за призната специалност в системата на здравеопазването след завършено висше образование;
5. свидетелство за успешно завършен подготвителен курс за специализирана и езикова подготовка по български език за чужденци - студенти, специализанти и докторанти;
6. свидетелство за професионално-квалификационна степен;
7. свидетелство за професионално-педагогическа специализация;
8. удостоверение за допълнително обучение или специализация.

Наредба № 21 от 30 септември 2004 г. за прилагане на система за натрупване и трансфер на кредити във висшите училища, издадена от министъра на образованието и науката, обн. ДВ. бр. 89 от 12 октомври 2004 г., в сила от 12 октомври 2004 г.) определя условията и редът за прилагане на система за натрупване и трансфер на кредити във висшите училища.

Наредба за държавните изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение във висшите училища (приета с Постановление на Министерския съвет № 292 от 02.11.2004 г., обн. ДВ. бр. 99 от 9 ноември 2004 г.), урежда държавните изисквания за организиране на дистанционната форма на обучение във висшите училища на Република България.

Наредби за Държавните изисквания за придобиване на висше образование по специалности, водещи до упражняване на регулирани професии