2021

През 2021 (на 24 февруари 2021) е приета нова Стратегическа рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в  Република България за периода 2021 – 2030. Визията на Стратегията е формирана, отчитайки качествено променената социална среда и роля на образованието, обучението и ученето в съвременните общества, както и постиженията и предизвикателствата пред българското образование. Тя предвижда: през 2030 година всички български младежи завършват училищно образование като функционално грамотни, иновативни, социално отговорни и активни граждани, мотивирани да надграждат своите компетентности чрез учене през целия живот.

С изпълнението й през 2030 година се очаква: 

• от институциите от системата на предучилищното и училищното образование (СПУО) да предлагат условия за максимално сигурна, здравословна, екологична и подкрепяща среда, комбинираща образователни традиции, иновативни педагогически решения и дигитално развитие, където си взаимодействат деца, ученици, родители и местна общност за постигане на общозначима цел – формиране на знаещи и можещи личности, способни да правят отговорни избори и да реализират целите си в динамична и конкурентна социална среда;
• от педагогическият специалист да бъде компетентен, подкрепящ, диалогичен, отворен за иновации, развиваш личностните си и професионални компетентности, да може да мотивира и да вдъхновява децата и учениците, да им помага да изграждат умения и компетентности за тяхното когнитивно, творческото, личностно и емоционално развитие, работейки в партньорство с родителите и заинтересованите страни.
• от децата и учениците да притежават компетентности и мотивация за личностно развитие и усъвършенстване през целия живот, да притежават нагласа за успешна социална и професионална реализация и за принос към обществото. 

Определени са 9 приоритетни области за развитието на образованието и обучението до 2030 г.:

1. Ранно детско развитие
2. Компетентности и таланти
3. Мотивирани и креативни учители
4. Сплотени училищни общности и системна работа с родителите
5. Ефективно включване, трайно приобщаване и образователна интеграция
6. Образователни иновации, дигитална трансформация и устойчиво развитие
7. Реализация в професиите на настоящето и бъдещето
8. Учене през целия живот
9. Ефикасно управление и участие в мрежи

Изпълнение на текущи стратегии и реформи

Повишаване на обхвата и качеството в предучилищното образование

Въпреки предизвикателствата и последствията, свързани с борбата с COVID-19, продължават дейностите за повишаване на обхвата на децата в предучилищно образование, улесняване на достъпа до образование и успешно включване в системата на предучилищното образование на всяко дете от 4-годишна възраст до постъпването му в първи клас, включително чрез премахване на социално-икономическите бариери и прилагане на мерки за преодоляване на неравенствата.

Приета е Наредба за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места.

Продължава работата на МОН по Програмата за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища 2020 – 2022 г.

Успешно включване на децата и учениците в системата на училищното образование и намаляване дела на преждевременно напусналите училище. 

Приоритетно се изпълняват дейности за осигуряване правото на всяко дете на качествено образование и за превенция на отпадането от училище, с фокус върху децата и учениците от уязвимите групи. Те се прилагат заедно с мерките, насочени към нарастване на дела на завършилите средно образование и насърчаване на участието на младите хора във формално и неформално образование и обучение. 

За трайно обхващане в електронно обучение от разстояние на деца с нисък социален статус на семействата, е осигурен достъп до интернет с необходимото качество, изградени над 500 високопроизводителни зони за достъп до интернет, които да гарантират свързаност за ученици и учители единствено за целите на образователния процес.

Повишаване качеството на училищното образование за подобряване на образователните резултати, включително за намаляване дела на 15- годишните ученици с постижения под критичния праг в международното изследване PISА.

Извършени са инвестиции в образователната инфраструктура и модернизирането на материалната база в детските градини и училищата, което спомага за превръщането им в привлекателна социална среда. Основополагащо в тази връзка е въвеждането на компетентностния подход в училище, което изисква смяна на фокуса в обучението от преподаване на знания към овладяване на ключови компетентности и развитието на способности да се решават проблеми. Фокусът беше насочен и върху създаване и прилагане на иновации във всички сфери на училищния живот във всички училища и подкрепа за внедряването на педагогически иновации. Дейностите се осъществяват в условията на обвързаност и съгласуваност на действията на училищата с родителите и другите заинтересовани страни.

Повишаване нивото на компютърните и цифрови умения, на дигиталните умения и компетенции с цел широкото използване на ИКТ и базираните на тях услуги, както и на образователните иновации.

В изпълнение на промените в Закона за предучилищното и училищното образование, регламентиращи обучението от разстояние в електронна среда, с цел да не се допусне прекъсване на образователния процес и за противодействие на риска от отпадане в ситуация на обучение от разстояние, Министерството на образованието и науката предприе специални мерки - предоставяне на лаптопи на ученици и учители, които не разполагат с устройства за електронно обучение; осигуряване на алтернативни начини за доставяне на учебни материали и получаване на обратна връзка чрез включване на образователните медиатори и социалните работници, подпомагащи връзката между училището и семейството.

2020

(период април - септември)

Периодът април-септември е белязан от пандемията от COVID-19. Част от законодателните промени, които бяха направени и тези, които предстоят, са свързани със създаването на правила за образование и обучение в пандемична обстановка. В средата на март беше приет Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, който беше изменен с ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.

Съгласно разпоредбите на този закон до края на втория учебен срок на учебната 2019 - 2020 г. обучението на учениците, записани в дневна, вечерна, задочна, индивидуална и комбинирана форма на обучение и в дуална система на обучение, както и подкрепата за личностно развитие, се осъществяваха доколкото и ако е възможно от разстояние в електронна среда чрез използване на средствата на информационните и комуникационните технологии. Обучението включваше дистанционни учебни часове, самоподготовка, текуща обратна връзка за резултатите от обучението и оценяване.

След отмяната на извънредното положение и въвеждането на извънредна епидемична обстановка през месец май присъствието на деца и ученици на територията на институции от системата на предучилищното и училищното образование се допускаше за осъществяване на неотложни дейности по приключването на учебната 2019 - 2020 г. и за подготовката на учебната 2020 - 2021 г., ако е невъзможно тези дейности да се осъществят от разстояние в електронна среда и/или се налага реалното присъствие в училище.

Законът предвиди още: след отмяната на извънредното положение груповото присъствие на деца и ученици на територията на институции от системата на предучилищното и училищното образование извън случаите за осъществяване на неотложни дейности да се допуска след уведомяване на министъра на образованието и науката. В случаите на присъствие на деца и ученици на територията на институции от системата на предучилищното и училищното образование директорът на институцията създава организация за стриктно спазване на предписаните мерки от министъра на здравеопазването, като не допуска струпване на деца, ученици или на техни родители, а присъствието на малолетни и непълнолетни ученици става само след съгласие на техните родители.

Учителите и педагогическите специалисти осъществяват обучението и подкрепата за личностно развитие като осигуряват в дома си или избрано от тях друго помещение извън училището работно място и използват необходимото технологично оборудване. За изпълнение на задълженията си от разстояние педагогическите специалисти получават трудовото си възнаграждение, уговорено по трудовото правоотношение. Директорите на училища осъществяват управление и контрол и от разстояние чрез използването на информационните и комуникационните технологии, ако са създали необходимата организация за извършване на обучението и подкрепа за личностно развитие.

Директорите изпълняват задълженията си от разстояние, като осигуряват в дома си или избрано от тях друго помещение извън училището работно място и използват необходимото технологично оборудване. Министърът на образованието и науката може със заповед да въвежда временни правила във връзка с обучението и подкрепата за личностно развитие, включително и относно работното място, работното време на директорите и педагогическите специалисти, техническите средства за организиране и провеждане на обучението и подкрепата за личностно развитие. За уреждането на начина на провеждане на учебните занятия при извънредни обстоятелства отдалечено в електронна среда са приети на второ четене и промени в Закона за предучилищното и училищното образование, които предстои да бъдат обнародвани в Държавен вестник и да влязат в сила през следващия период. Планира се да бъдат направени промени, свързани с настоятелствата, които са независими доброволни сдружения за подпомагане дейността на образователната институция. 

На етап обществено обсъждане е Проект на Закона за българския жестов език, разработен в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН и основните му цели са свързани с признаване на езиковия статут на българския жестов език и зачитането на правото на глухите лица на изразяване, на информация и на своя идентичност чрез българския жестов език, прилагане на българския жестов език в системата на предучилищното и училищното образование и на висшето образование; подготовка на специалисти за обучение по български жестов език. В Проекта са регламентирани правата и задълженията на образователните институции във връзка с глухите и сляпо-глухите деца и ученици за осигуряване на условия за използване на българския жестов език съобразно степента на нарушението на зрението и/или на слуха в системата на предучилищното и училищното образование. За родителите са предвидени консултации, организиране и провеждане на обучения за тях.

 В системата на предучилищното и училищното образование се предоставя възможност за изучаване на българския жестов език в специално образователно направление в детските градини и като специален учебен предмет, както и за използването му в учебния процес съобразно потребностите на глухите и сляпо-глухите деца и ученици. Също така е регламентирана възможност за използване на българския жестов език при текущите изпитвания и изпитите на глухите и сляпо-глухите ученици. Уредено е право на ползване на преводачески услуги на български жестов език за глухите и сляпо-глухите студенти и докторанти, както и възможност за осигуряване на  условия  за  подготовка  на  специалисти по български жестов език.

С Решение № 285 от 30.04.2020 г. на Министерски съвет на Република България са одобрени 21 национални програми за развитие на образованието. 

(период януари - март)

Закон за предучилищното и училищното образование

Допълват се принципите на автономията на държавните и общинските гимназии, средни и специализирани училища, като се включва и правото да сключват с държавни висши училища споразумения за съвместно обучение по учебни предмети и/ или модули за придобиване на профилираната и/или професионалната подготовка във втори гимназиален етап, както и се посочва начинът за уреждането на финансовите им взаимоотношения.

Утвърждава се начинът на придобиване на разширена подготовка чрез изучаване на общообразователни учебни предмети, предвидени за изучаване в процеса на училищното образование, както и на учебни предмети по чл. 76, ал. 1 – 5.

Правят се промени, засягащи обучението за придобиване на специализирана подготовка в VIII клас в училищата по култура. Също така се въвеждат промени и за задължителните учебни часове по учебните предмети музика и/или изобразително изкуство от раздел А на учебния план в професионалните гимназии и в паралелките за професионална подготовка. Дава се възможност учебните часове в раздел А на учебния план, предвидени за обучение за придобиване на обща професионална подготовка да се използват за обучение за придобиване на отраслова и/или специфична професионална подготовка в раздел Б на учебния план.

Въвеждат се изключения по повод общият брой задължителни и избираеми учебни часове за една учебна седмица, като те са допустими за обучението в иновативните училища, училищата по културата, училищата по изкуствата и спортните училища, и при обучение чрез работа (дуална система на обучение).

Регламентира се утвърждаването на държавен план-прием за обучение в паралелки за придобиване на професионална квалификация в средно училище, в обединено училище и в профилирана гимназия в градовете с население над 30 хил. души, дори когато на територията на общината има едно или няколко училища, които предлагат същото обучение. Също така в професионални гимназии може да се утвърждава държавен план-прием за обучение в паралелки, в които във втори гимназиален етап се осъществява профилирана подготовка, само ако няма друго училище на територията на общината, което да предлага същото обучение.

Разширява се съставът на педагогическите съвети, като с право на съвещателен глас може да участват и лицата, заемащи академични длъжности, които извършват обучение в училището

В системата на предучилищното и училищното образование се включват и звената по § 4к от допълнителните разпоредби на Закона за висшето образование, а именно - Технологичното училище "Електронни системи" към Техническия университет – София и Професионалната гимназия по компютърни технологии и системи – гр. Правец.

Решение № 644 на Министерския съвет от 2019 г. за изменение на Решение № 208 на Министерския съвет от 2019 г. за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2020 г.

С приемането на решението се въвеждат промени в стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2020 г., които са разработени на база предоставената информация от отрасловите министерства, в това число и от Министерството на образованието и науката за броя на учениците и децата в училищата и детските градини. 

Предвиденото увеличение на разходите за функция образование през 2020 г. са свързани с политиката за увеличение на доходите на педагогическите специалисти в системата на предучилищното и училищното образование, както и увеличението на възнагражденията на непедагогическия персонал в системата с 10 на сто. Стандартите за финансиране на детските градини са завишени средно с 15 %. Стандартите за неспециализираните училища, професионалните гимназии и паралелки за професионална подготовка – дневна форма на обучение и дуална система на обучение, на специалните училища и центровете за специална образователна подкрепа са завишени с 16 %. Стандартите за ученик в други форми на обучение (вечерна, задочна, индивидуална и самостоятелна) са увеличени средно с 18 %. Нормативите за дете/ученик са завишени средно с 15 %, като някои от тях запазват нивото си от 2019 г. Допълващият стандарт за ученик в комбинирана форма на обучение е завишен с 19%, а този за ученик в дневна форма на обучение и дуална система на обучение в първи и втори гимназиален етап е завишен с 5 %. За 2020 г. се въвежда нов допълващ стандарт за ученик с разширено изучаване на музика. Допълващите стандарти за материална база и за поддръжка на автобуси запазват нивото си от 2019 г.

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (издадена от министъра на образованието и науката)

Изменението на наредбата има за цел увеличаване на минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти с не по-малко от 20%. 

С направените промени се реализира политиката по доходите в системата на предучилищното и училищното образование, като стартовата заплата за учител и за другите педагогически специалисти е увеличена от 760 на 920 лева.

2019

Няма текущи реформи в тази област.