От 2007 г. в Министерството на образованието и науката бяха предприехте стъпки за разработване на Национална квалификационна рамка (НКР) в контекста на Рамката на квалификациите в Европейското пространство за висше образование и Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот.

Беше предвидено българската НКР да бъде интегрирана рамка на квалификациите. Заместник-министърът, отговарящ по въпросите за европейската интеграция, наблюдаваше работата по изготвянето на проект на НКР. Със заповеди на министъра на образованието и науката бяха създадени две работни групи. Първата работна група включваше представители от Съвета на ректорите и академичната общност. Тя беше създадена с цел подготовката на проект на Националната квалификационна рамка за висше образование в контекста на Рамката на квалификациите в Европейското пространство за висше образование.

През декември 2007 г., работната група изготви анализ на ситуацията, който беше представен в дирекция "Политика във висшето образование" в МОН. През март 2008 г. същата работна група изготви проект на Национална квалификационна рамка за висше образование в контекста на Рамката на квалификациите в Европейското пространство за висше образование.

Проектът премина през консултативен процес на официалното обсъждане на национално и международно ниво, одобряване и приемане на проекта от академичната общност и националните власти. Втората работна група беше създадена  през април 2008 г., със задачата да създаде проект на интегрирана Национална квалификационна рамка в контекста на Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот, като разработи:

• сравнителна таблица за съотнасяне на националните образователни степени към Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот и Рамката на квалификациите в Европейското пространство за висше образование;
• план за по-нататъшните действия за приравняване на националните секторни квалификации с ЕКР;
• предложение за изменения и допълнения в нормативната уредба.

На 8-10 октомври 2007 г. в София, България беше проведено партньорско обучение с международно участие на тема прилагането на ЕКР/НКР във ВО. По време на обучението, организирано от клъстера „Модернизация на висшето образование” (в рамките на Работна програма „Образование и обучение 2010” на Европейската комисия), беше представен Самооценяващият доклад и Таблицата на съответствието.

Новото българско правителство от м. юли 2009  подкрепи създаването на Национална квалификационна рамка като предпоставка за прилагане на Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот и важен национален приоритет в областта на образованието. Нейното разработване и приемане беше заложено в Програмата на Министерството, младежта и науката (2009–2013). Националната квалификационна рамка на Република България беше официално приета от Министерския съвет през м. февруари 2012г.

Основни цели

Основната цел на Националната квалификационна рамка на Р България е да синхронизира българската образователна система с развитието на Европейското образователно пространство, както и да подпомогне процесът на обучение и сертифициране, водещи до присъждане/придобиване на квалификации.

Общата цел за разработването и въвеждането на Националната квалификационна рамка, в контекста на Европейската квалификационна рамка за УЦЖ и Рамката на квалификациите в Европейското пространство за висше образование, е да направи прозрачна българската образователна система чрез сравними и ясни за разбиране нива посредством тяхното обяснение в режима на резултатите от обучението.

Това ще усъвършенства обхвата, до който всички целеви групи и заинтересовани ще са информирани за съществуващите национални квалификации. По този начин ще се постигне повишаване на доверието в образователната и обучителна система и ще подпомогне процесите на мобилност и признаване на квалификации.     Чрез развитието на Национална квалификационна рамка ще се постигнат и следните специфични цели:

• развитие на механизъм с проходими и свързващи функции;
• популяризиране на мобилността в рамките на образователната система и трудовия пазар;
• възприемане и представяне на квалификациите в новия режим, основаващ се на резултатите от обучението;
• подпомагане на процеса за валидиране на предишно учене, включително неформалното и самостоятелно учене;
• засилване на ориентацията към използване на подхода за учене през целия живот;
• засилване на сътрудничеството и кооперирането със заинтересованите страни.

Очаква се, че чрез наличието на единен документ, който включва всички квалификационни нива, които се присъждащи се във формалната система на образование и обучение, да бъде улеснен процесът на създаване на секторните квалификационни рамки.

Процес на разработване

В процеса по разработване на Национална квалификационна рамка бяха включени голям брой заинтересовани институции и лица – експерти от МОМН, Националната агенция по оценяване и акредитация, НАПОО, НАЦИД, представители на институции за висше образование, Съвета на ректорите и представителят на Р България в Групата за напредък по Болонския процес.

Проектът на Национална квалификационна рамка беше представен за обсъждане в Работна група № 16 “Образование, двустранно признаване на професионалните квалификации, младеж, наука и изследвания”, където участват представители на отговорните министерства, други институции и заинтересовани институции, включително социалните партньори.

Съветът по Европейските въпроси също беше включен при обсъждането на проекта на Национална квалификационна рамка. Проведе се широк консултативен процес със заинтересованите институции на национално ниво.

Въвеждане и мониторинг

Министерството на образованието, младежта и науката има водеща роля и е отговорната институция по прилагане на Национална квалификационна рамка. Със заповед на Министъра на образованието, младежта и науката е определен ресорния заместник-министъра по европейските въпроси, който трябва да наблюдава ефективното прилагане на Национална квалификационна рамка.

Устройство на НКР

Националната квалификационна рамка за учене през целия живот, включва всички нива, отнасящи се до началното, общото, професионалното и висшето образование. Образователно-квалификационните степени са видимо обвързани с резултатите от ученето и процедурите по осигуряване на качеството.

Тя съдържа общи дескриптори към отделните образователно-квалификационни степени, основаващи се на резултатите от обучението и придобитите знания, умения и компетентности. В нея са включени и необходимият брой ECTS кредити. Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) е институцията, отговорна за външното осигуряване и контрола на качеството. Тя е разработила свои критерии за оценяване и акредитация, както и препоръки на базата на резултатите от обучението.

Изисква се автономните висши училища да отбелязват в квалификационните характеристики на всяка специалност очакваните резултати от ученето (знания, умения и компетентности).

Съвместимост на НКР и ЕКР

От 2007 г. в Министерството на образованието и науката се предприеха стъпки за разработване на Национална квалификационна рамка (НКР) в контекста на Рамката на квалификациите в Европейското пространство за висше образование и Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот.

Българската НКР е интегрирана рамка на квалификациите и до голяма степен съответства на Рамката на квалификациите в Европейското пространство за висше образование. Тя е в пълно съответствие с Рамката на квалификациите в Европейското пространство за висше образование и Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот.

Очакваните резултати от обучението за всяка образователно-квалификационна степен като цяло съответстват на очакваните резултати от обучението, заложени в Рамката на квалификациите в Европейското пространство за висше образование.

Основни затруднения при разработването на НКР

По отношение разработването на Национална квалификационна рамка експертите се срещнаха с известни затруднения, които се свързват с наличието на следните обективни проблеми:

• До този момент българската образователна система не беше ориентирана към резултатите на обучението и вниманието беше насочено към входните параметри и на случващото се вътре в системата на висшето образование;
• Липса на опит, терминологични проблеми при разработване на рамката и нейното прилагане към специфичните области на знанието;
• Липса на правилно разбиране в българското общество към специфичните различия на образователните степени „бакалавър” и „магистър” и особено от страна на работодателите.