Образователната система в България основно се финансира от държавния бюджет. Близо 87 % от финансирането се осигурява от държавния бюджет.
При разпределението на ресурсите за образование през 2010 г. и 2011 г., между 4,20% и 3,30% се осигурява от държавния бюджет. Предвидените средства образование през 2012 са 3,4% от БВП, а през 2017-та размерът им нараства до 3,6% от БВП.
Най-големия дял от частното финансиране е концентрирано във висшето образование.
Европейските фондове имат значителна роля във финансирането на образованието в България. Образователните институции се възползват напълно от схемите за финансиране, осигурявани чрез Европейските образователни програми, като Програма „Учене през целия живот”, а също така и от действащата на национално ниво Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.
Основни политически цели на публичното финансиране (училищно образование)
Основните цели на политиката по отношение на финансирането се отнасят за всички нива на училищното образование в България. Основната цел е въвеждане
на система за финансиране, стимулираща развитието. При осъществяване на финансовата политика се обединяват два основни подхода.От една страна, държавата продължава да гарантира правото на образование на гражданите, което означава да осигурява на всички училища минимално необходимите средства за покриване на техните нужди. От друга страна, следва да намери приложение принципът на икономическата ефективност, който предполага повече средства да се влагат там, където има оптимизирана мрежа и са налице необходимите материални, организационни и методически условия за провеждане на качествен учебен и възпитателен процес (инвестиции в развитието).
Този модел на финансиране създава стимули за непрекъснато подобряване на равния достъп и качеството на образованието. Финансовият модел съблюдава следните основни принципи и изисквания:
- Хоризонтално равенство при финансирането на образователната услуга, като проекция на равния достъп до образование. “Хоризонтално равенство” не означава непременно равно (еднакво) финансиране за всички, а предполага да бъдат отчетени и компенсирани естествените неравенства в достъпа;
- Яснота и простота на финансовия модел;
- Съответствие с целите на образователната политика;
- Поставяне приоритетно на вътрешните стимули за ефективност пред административния подход;
- Конкуренция между звената в системата;
- Устойчивост на модела и на финансовите правила;
- Субсидиарност на финансовите решения.