Икономически региони (области на планиране)

За целите на планирането, програмирането, управлението, ресурсното осигуряване, наблюдението и оценката на регионалното развитие в Република България са обособени райони, които се разделят на нива в съответствие с изискванията на общата класификация на териториалните единици за статистически цели, прилагана в Европейския съюз. Районите в Република България се разделят на две нива: ниво 1 и ниво 2.

Районите, които образуват ниво 1 (NUTS 1), не представляват административно-териториални единици и са с териториален обхват, както следва:

1. Район „Северна и Югоизточна България”, включващ Северозападния район, Северния централен район, Североизточния район и Югоизточния район;

2. Район „Югозападна и Южна централна България”, включващ Югозападния район и Южния централен район.

Районите от ниво 2 са обособени с решение на Министерски съвет на Република България и включват шест района за планиране на територията. Всеки от районите за планиране обхваща територията на няколко области в страната. През месец декември 2007 г. границите на някои от районите са променени, поради изискване от Евростат за териториалните единици в рамките на Европейския съюз, според които в един регион трябва да живеят минимум 800 хиляди и максимум 3 милиона жители.

Районите, които образуват ниво 2 (NUTS 2) не представляват административно-териториални единици и са със следния териториален обхват:

1. Северозападен район, включващ областите Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен;

2. Северен централен район, включващ областите Велико Търново, Габрово, Разград, Русе и Силистра;

3. Североизточен район, включващ областите Варна, Добрич, Търговище и Шумен;

4. Югоизточен район, включващ областите Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол;

5. Югозападен район, включващ областите Благоевград, Кюстендил, Перник, Софийска и София;

6. Южен централен район, включващ областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян и Хасково.

Икономическо развитие

През 1989 г. Република България тръгва по пътя на демократични промени и развитие на свободните пазарни отношения. През този първоначален период пазарът се характеризира с минимална административна намеса и регулация, най-вече поради липсата на съществуващи към предходния момент практики. Така на правителствата от преходните години им се налага постепенно да изградят нормативна рамка, която да защитава интересите както на обществото, така и на самите стопански субекти при техните формални отношения.

Първите две години след приемането на Република България за член на ЕС /2007-2008 г./ са успешни от гледна точка на социално-икономическото развитие на страната. Те довеждат до редица положителни промени, характеризиращи се със сравнително висок общ икономически растеж /над 5%/, тенденция на намаляване на безработицата, запазване на нисък индекс на потребителските цени, високо ниво и нарастване на преките чуждестранни инвестиции, нарастване на реалните доходи на домакинствата.

Тези положителни макроикономически промени са частично променени от засилилото се влияние насветовната икономическа криза след 2009 г. Отраженията са свързани най-вече с намаляване на темпа на растеж на брутния вътрешен продукт (БВП), като постепенно той се превърна в отрицателен растеж, рязко намаляха преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), започна нарастване на безработицата.

Само за последната 2009-2010 г. процентът на безработните в Република България се е увеличил с 3,4 пункта, до нива от 10,2 %, което е съпътствано с намаляване на коефициента на заетост с 2,68% до ниво от 46,7%, а това съответства на коефициента (нивата) на заетост от 2006 г.

Данните през последните осем години показват сравнително по-малка степен на заетост на населението между 25-30 и 50-55 годишна възраст, което се счита също за трудоспособна възраст.

През последните години се запазва и тенденцията равнището на трудова заетост на населението, надхвърлило 50 г., обикновено да е по-ниско от това на населението от предните възрастови групи. За групата 50-55 г. то се предопределя главно от сравнително широкия кръг пенсиониращи се мъже. Над 55 г. равнището на заетост значително спада, поради масовото пенсиониране на жените, навършили законоустановената пенсионна възраст. Необходимо е да се отбележи, че през 2012 г. възрастта за пенсиониране се промени – 63 г. за жените и 65 г. за мъжете.

Нарастващата безработица засяга в по-голяма степен мъжете, (при тях увеличението за последната година е с 3,9%) в сравнение с жените (увеличение с 2,9 %). Увеличението е особено осезаемо и при възрастовите групи 15-24 и 25-34 г., където то е съответно 7 и 4,5%.

България е най-бедната страна в ЕС, ако се съди по показателя БВП на човек от населението, изчислен на база паритет на покупателната способност. И въпреки че РБългария запазва своята финансовата стабилност, благодарение на строгите правила, установени от Българската народна банка, общият спад в икономическата активност довежда до намаляване и неизпълнение на приходната част на държавния бюджет. Това налага да бъдат предприети редица реформи и рестриктивни мерки в публичния сектор. Планираните първоначално в държавния бюджет публични средства за образование, са намалени, но вземайки под внимание приоритетната роля на образованието в общественото развитие, правителството запазва размера на издръжката на един ученик в средното образование.

Според данни на Евростат, България заема едно от последните три места в Европа по публични разходи за образование, като процент от БВП. Тази негативна картина частично се компенсира от относително по-големите разходи, отделяни от публични и частни образователни институции, които за 2007 г. по данни на Евростат, възлизат на 0,62% от БВП. Относително големият процент на частните разходи за образование в България, като стойности се колебае малко над или малко под средните за ЕС – 27%.

Политическо и законодателно положение  по отношение на образованието

Конституцията на Република България гарантира правото на всеки български гражданин на образование, както и академичната автономия на висшите училища. Правото на образование и непрекъснато повишаване на квалификацията е гарантирано също от Закона за народната просвета (ЗНП), като не се допускат ограничения или привилегии, основани на раса, народност, пол, етнически и социален произход, вероизповедание и обществено положение.

Орган по управлението и контрола на образованието е Министърът на образованието, младежта и науката, който в своята дейност се подпомага от специализираната администрация на министерството.

Отношенията межди субектите и обектите в системата на образованието се регулират от следните закони:

• Закон за народната просвета;
• Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план;
• Закон за професионалното образование и обучение;
• Закон за висшето образование;
• Закон за кредитиране на студенти и докторанти;
• Закон за развитието на академичния състав в Република България;
• Закон за научните степени и научните звания;
• Закон за насърчаване на научните изследвания.

Съществуват многобройни подзаконови нормативни документи – правилници, наредби и инструкции, които доразвиват текстове от законите и в голяма степен централизират процесите в училищната система. Органите на управление в Българската образователна система работят за адаптирането й към новите предизвикателства, както и за устойчивото й развитие в съответствие с европейските стандарти. Политиката е насочена към осигуряване на високо качествени, конкурентноспособни знания и компетентности на младите хора, както и на подготвени квалифицирани специалисти в образователната сфера.

През последните години в България се развива изключително бързо секторът на неформалните образователни услуги. Основните направления, в които се развива неформалното образование са образованието за възрастни, работата с хора в неравностойно положение, както и осъществяването на извънучилищни дейности в рамките на училищната институция. Според резултатите от проведените от Националния статистически институт изследвания равнището на участие на населението на възраст 25-64 г. в поне една от формите на Учене през целия живот нараства съществено – от 16% през 2003 г. на 48.5% през 2007 г. Факторите за това нарастване са много, но най-важните са общият икономически растеж на страната, измененията в отношението и нагласите на работодателите и хората в активна трудова възраст към образованието и обучението, активните действия на държавните институции, приемането на България в ЕС и изпълнението на множество европейски програми, включващи мерки и учебни дейности. Предизвикателствата днес, които стоят пред системата на неформалното образование в България, са насочени най-вече към неговата правна регламентация, възможностите и начините за сертифициране и признаване на придобития опит. Постижение в тази насока е специалността "Неформално образование" към Факултета по педагогика, СУ "Св. Кл. Охридски". Значителен практически опит в установяването и развитието на младежки политики, практики и модели има Националният център за европейски младежки програми и инициативи (НЦЕМПИ), който е институционален представител на Програма „Младежта в действие” в България. Разраства се и мрежа от услуги в областта на кариерното ориентиране и образование в публичния сектор – образование (средно и висше) и заетост, както и в частния и неправителствения сектор. Според проучване от 2007 г. на ETF/CINOP за развитието на политиките в областта на кариерното ориентиране, в България се прилагат модели на услуги, съобразени с новите европейски тенденции, но като цяло предоставянето на кариерни услуги се оценява в контекста на традиционната политика, която разглежда кариерното ориентиране като институционална мярка, насочена към намаляване на безработицата и на несъответствията между квалификацията на кадрите и изискванията на пазара на труда. Основните трудности са свързани с необходимостта от разширяване на достъпа и гарантиране на по-добро качество на услугите по ориентиране за всички – ученици, студенти, заети и безработни лица, лица в неравностойно положение и в напреднала възраст. Тази тенденция е актуална и през 2012 г.

Общото състояние на икономиката и обвързаните с него приходи в националния бюджет имат силно косвено отражение върху разходите за образование и чрез тях - върху неговото качество. За разлика от страните със силно развита експортна икономика, Република България не може да се възползва в пълна степен от процесите на възстановяване, започнали на глобалните пазари. България не може да разчита и на изтеглящ ефект от страна на иновативните отрасли и науката. Дългият процес на преодоляване на последиците от икономическата криза може да доведе до евентуални негативни психологически ефекти и по този начин да запази текущите или да се реализират по-ниски нива на инвестиции и потребление. Всички тези външни и вътрешни фактори влияят пряко и/или косвено рисково върху системата на образование в Република България. По този начин се очертава една сложна картина по отношение на развитието на българското образование в средносрочен и дългосрочен план.