Непрекъснатото професионално развитие на академичния състав е регламентирано в Закона за развитие на академичния състав в Република България. Развитието води до заемане на по-висока академична длъжност, което от своя страна води до по-високо възнаграждение и професионална удовлетвореност.

Според Закона за висшето образование длъжностите на научно-преподавателския състав във висшите училища са:

1. за хабилитирани преподаватели – доцент и професор;
2. за нехабилитирани преподаватели – асистент и главен асистент.

Длъжностите на нехабилитираните лица, на които се възлага само преподавателска дейност за неспециалисти по езиково обучение, спорт, изкуство и други, са преподавател и старши преподавател. Длъжностите на научно-преподавателския състав включват и длъжностите на хабилитираните и нехабилитираните преподаватели, които работят в университетските болници.

Организационни аспекти

Академичните длъжности "асистент", "главен асистент", "доцент" и "професор" се заемат при условията и по реда на Закона за развитието на академичния състав в Република България и на правилниците на висшите училища и с изключение на длъжността "асистент" се заемат с трудов договор за неопределено време.

Висшето училище има право да поставя допълнителни условия и изисквания към членовете на академичния състав в правилниците на висшето училище или в трудовия договор. В правилниците на висшето училище се определя работното време на членовете на академичния състав, обемът и видът на учебните и други задължения и условията за тяхното изпълнение.

Висшите училища оценяват приноса на всеки член на академичния състав в учебната, научноизследователската, художествено-творческата, административната и други дейности и атестират веднъж на 3 години нехабилитираните и веднъж на 5 години хабилитираните преподаватели. Оценяването и атестацията се извършват по предварително оповестени показатели и критерии, определени в правилниците на висшето училище, които задължително включват:

1. изпълнение на норматива за учебна заетост, приет от академичния съвет;
2. разработени нови семинарни и/или лабораторни упражнения, учебници и учебно-помощна литература;
3. научна (художествено-творческа) продукция, участие в договори за научни изследвания и международно научно сътрудничество;
4. ръководство на дипломанти, докторанти и специализанти;
5. проучване на студентското мнение.

Непрекъснатото професионално развитие на академичния състав е регламентирано в Закона за развитие на академичния състав в Република България. Развитието води до заемане на по-висока академична длъжност, което от своя страна води до по-високо възнаграждение и професионална удовлетвореност.

Научните изследвания във висшите училища са насочени към създаването на нови научни знания или научно-приложни продукти, както и за обосноваване и развитие на обучението. 

Организацията и управлението на научноизследователската дейност са  регламентирани в правилника на  съответното висше училище. Научните изследвания и проекти, в приоритетните области се насърчават с предимство от висшето училище. Висшето училище има право да планира и провежда, съобразно интересите си, съвместни изследователски проекти с други висши училища, научни организации и институции. Провеждането на научни изследвания е неотделима част от дейността на академичния състав.

Научните изследвания се финансират от субсидия от държавния бюджет и от допълнителни средства, набирани по правилата за финансиране, съгласно Закона за висшето образование. 

Висшите училища имат право да използват средствата, предвидени за научноизследователска дейност, за заплащане на преподавателския, научно-преподавателския и научно-изследователския състав на срочен трудов договор, както и за възнаграждение на студентите и докторантите, когато те са ангажирани с изследователската задача, за която са предназначени средствата. 

Стимули за участие в дейности за непрекъснатото професионално развитие

Според Закона за висшето образование хабилитираните преподаватели имат право на една година творчески отпуск за всеки седем години работа. През тази година на тях не им се възлага учебна заетост. Във времето за творческо развитие се включват и специализациите извън висшето училище с продължителност повече от три месеца. Решението се взема от факултетния съвет. Всяко висше училище избира допълнителните начини, по които да стимулира професионалното развитие на академичния си състав.

През ноември 2016 г. Европейската комисия одобри проект на Министерството на образованието и науката „BG TEACHING INOVATION TOOLS IN HIGER EDUCATION“ („Иновационни инструменти за преподаване във висшето образование“), който ще се изпълнява до края на октомври 2018 година. Проектът е насочен към постигането на първите две основни цели на доклада за изпълнението на Болонския процес, както е посочено в Ереванското комюнике:

1. повишаване на качеството и приложимостта на ученето и преподаването и
2. насърчаване на по-добрата пригодност за заетост на специалистите с висше образование по време на активния им трудов живот

Проектът се фокусира върху следните важни въпроси:

1. подобряване на преподавателските умения, целящи да направят преподаването и ученето по-иновативни и по този начин – повишаване на качеството на висшето образование;
2. използване на инструмента HEInnovate, който беше тестван за първи път в БГ през 2013 г. в подкрепа на предприемачеството във висшите училища.

По този начин студентите и преподавателите биха могли да изразят своята креативност и предприемачески дух в образованието и научните изследвания, като в същото време създават продукти с добавена стойност, чрез открито сътрудничество с различните заинтересовани страни.

В хода на изпълнение на проекта е направено проучване на потребностите от повишаване на квалификацията на българските академични преподаватели с помощта на специално  разработени за целта въпросници, насочени към преподавателите и студентите от представителна извадка от българските висши училища.

Проведени са 3 семинара с участието на над 300 преподаватели, пред които са оповестени резултатите от проучването и са представени добри практики за иновативно преподаване и обучение на студенти. Особено внимание на семинарите беше отделено на използването на разработения от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и на Европейската комисия онлайн инструмент за подкрепа на предприемачеството във висшите училища – HEInnovate.

Издаден е сборникът с добри практики по проект „Иновативни инструменти за подобряване уменията на преподавателите във висшите училища за повишаване качеството на висшето образование в България“, който дава ясна картина на текущото състояние на преподаването и обучението в българските висши училища. Показани са пътища и методи за подобряване на преподавателските умения, за засилване на интерактивните методи на обучение, за насърчаване на цифровизацията в изпълнение на желанията и потребностите на настоящото поколение български студенти.