Закона за висшето образование, Закона за развитие на академичния състав в Република България и Закона за научните степени и звания уреждат условията и изискванията за академичния състав, както и органите вземащи решения  на национално, регионално и местно ниво, отговарящи за различните фази на академична кариера - от влизане в професията до пенсиониране, обхващащи по този начин въпроси като набиране, професионален статус на академичния състав, възнаграждение и насърчаване, работно време и задължения, мобилност, пенсиониране и т.н.

Политика на планиране

Държавата упражнява функциите си по управлението на висшето образование чрез Народното събрание и Министерския съвет.Народното събрание приема Стратегия за развитие на висшето образование, която съдържа националните приоритети и цели за развитие на висшето образование, както и мерки за тяхното реализиране; приема по предложение на министъра на образованието, младежта и науката, въз основа на предложенията на държавните висши училища, броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в тях в съгласно капацитета на съответното висше училище, на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии в него;

Академичното самоуправление се изразява във самостоятелно определяне на научно-преподавателския състав, на условията за приемане и формите на обучение на студентите, докторантите и специализантите;

Заемане на длъжност

Академичните длъжности се откриват във висши училища и в научни организации при условията и по реда, определени със закона и с техните правилници. С правилниците на висшите училища и научните организации могат да бъдат определени и допълнителни изисквания за заемане на академичните длъжности "доцент" и "професор", отразяващи спецификата на отделните професионални направления.Академична длъжност се заема по трудово правоотношение. Във висшите училища и факултети по изкуства и спорт за заемането на академични длъжности може да се кандидатства със специфични за съответната област художественотворчески и спортни постижения.Лицата, заемащи академичните длъжности, подлежат на периодично атестиране не по-рядко от един път на 5 години.Висшите училища и научните организации назначават лица на длъжност "асистент" на срочен трудов договор.Академичната длъжност "главен асистент" се заема само от лице с придобита образователна и научна степен "доктор" в съответната научна област.Академичната длъжност "главен асистент" се заема въз основа на конкурс и избор. Конкурсът се провежда от петчленно научно жури. Най-малко двама от членовете на журито са външни за съответното висше училище или научна организация.

Професионален статут

Академичният състав се назначава в съответствие с общото трудово законодателство и членовете на академичния състав нямат статут на държавни служители.

Заплати

Средната месечна заплата на академичния състав възлиза на около 1 750 лева като варира за различните висши училища, в зависимост от бюджета на съответното висше училище и неговите вътрешни правила.

Работно време и отпуски

Академичният състав работи при осем часов пълен работен ден. Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни.На основание на Кодекса на труда всяко лице от състава може да ползва платен или неплатен, служебен или творчески отпуск по споразумение между страните по трудовия договор.Кодекса на труда и Закона за висшето образование дават право на преподавателите да ползват до една академична година за творческото си развитие на всеки 7 години. През тази година на тях не им се възлага учебна заетост. Една академична учебна година е с продължителност приблизително 30 учебни седмици и е разпределена в два семестъра - зимен семестър и летен семестър. На основание на Закона за висшето образование Ректорът на висшето училище всяка година утвърждава със Заповед график на учебния процес.

Повишение

Според Закона за развитие на академичния състав в Република България "оценяването на дисертационен труд и кандидатите за академични длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор" се извършва от научно жури." Членове на журите могат да бъдат български или чуждестранни лица от съответната научна област. При интердисциплинарност на научния труд, поне един от членовете на журите трябва да бъде експерт в областта, към която съответният труд има отношение.

Пенсиониране и пенсии

Преподавателите се пенсионират в съответствие с Кодекса на труда: жените на 63 години, а мъжете - на 65 години.