В съответствие с Конституцията, Република България е парламентарна република, базирана на принципите на разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Държавен глава е президентът на Република България, който едновременно е ръководител на държавата и главнокомандващ Българската армия. Той председателства Съвета за национална сигурност. В допълнение към тези предимно представителни функции, определени от Конституцията, той има и други права, най-важните от които са: да налата отлагателно вето върху закони, приети от Народното събрание, да назначава върховното командване на Българската армия, посланиците на България и др. Президентът се избира пряко от народа по мажоритарната система за период от 5 г. и може да бъде преизбран само за още един мандат.

Законодателната власт се упражнява от Народното събрание (парламент), който се избира за срок от 4 години, чрез смесена избирателна система от всички български граждани над 18 годишна възраст. Парламентът е със седалище в София и е овластен от Конституцията, за да приема закони, решения, декларации и др. (включително и в сферата на образованието).

Изпълнителната власт е прерогатив на Министерския съвет, който се председателства от министър-председател. Той се избира от парламента за срок от 4 години и предлага структурата и персоналния състав на Министерския съвет. Министър-председателят може да предложи на Парламента промени в кабинета. Министерският съвет инициира и подготвя закони, разработва и приема национални програми и стратегии, подготвя и приема подзаконови нормативни актове, като постановления, решения и разпоредби, насочени към прилагането на законите и други стратегически документи. Министерският съвет определя и назначава областните управители, които са органи на изпълнителната власт в съответните административни единици (региони).

Конституцията на Република България постановява административно-териториалното устройство на страната. Според нея територията на Република България е разделена на региони и общини. Общините са административно-териториални единици с местно самоуправление, докато областите са административно-териториални единици, в които се осъществява държавното управление на местно ниво, в съответствие с регионалните интереси. Начело на областта е управител, който се назначава от Министерски съвет и се подпомага в дейността си от областната администрация. В областите се извършва местно администриране и те са основата, върху която се осъществява териториалното администриране. В България има 28 административни области. Това са двадесет и седем области и град София, който е разположен в отделна административна единица със статут на област (София-столица).

Областите на страната са утвърдени с указ на президента на Република България /ДВ, бр.2 /08.01.1999 г/: Благоевград, Бургас, Велико Търново, Варна, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, гр. София, Софийска, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол /Виж Фиг. 1/ 

Фигура 1: Области

Конституцията на Република България определя общината като основна административно-териториална единица, в която се осъществява местно самоуправление. Тя е юридическо лице и статутът й е уреден в Закона за местното самоуправление. Законодателно определеният обществено-политически статут на общината има три основни аспекта - политически, териториален и юридически. От гледна точка на образованието най-важен е статутът на общината като юридическо лице. Този статут й дава правото да има своя собственост и бюджет, в случая общински детски градини, общински училища – общообразователни, професионални, специализирани и др.