Учебен план, предмети, брой часове

Учебният план включва задължителна, задължително-избираема и свободно-избираема подготовка. Задължителната подготовка осигурява постигането на общия образователен минимум, който е задължителен за всички училища и е основа на общото образование.   Задължително-избираемата подготовка предоставя допълнително обучение по предметите от културно образователните области, в съответствие с интересите и индивидуални способности на учениците. Делът на часовете за задължително-избираема подготовка в гимназиалния етап е между 45% и 80 %. Часовете за свободно-избираема подготовка в гимназиалния етап са отредени за общо, профилирано и професионално обучение. В спортните училища и училищата по изкуствата часовете за задължително-избираема подготовка се използват за профилирана подготовка по съответния спорт и изкуство.

Свободно-избираемата подготовка осигурява обучение в области и дейности, предлагани от училището и избрани от учениците, което може и да са извън културно-образователните области. За всички класове часовете за свободно-избираема подготовка са 4 на седмица в съответствие с учебния план, което не са задължителни за учениците. Задължителните учебни часове включват часове за задължителна и за задължително-избираема подготовка, като за гимназиалния етап те не могат да надвишават 32 на седмица. Часовете за задължително-избираема и свободно-избираема подготовка се разпределят по предмети в зависимост от възможностите на всяко училище и предпочитанията на учениците.

От 1. август 2016 г. в България влезе в сила новият закон за предучилищното и училищно образование, който определя нова структура на училищното образование.  

• Основно образование (1.-7. клас)
  • Начален етап (1.-4. клас)
  • Прогимназиален етап (5.-7. клас)
• Средно образование (8.-12. клас)
  • Първи гимназиален етап (8.-10. клас)
  • Втори гимназиален етап (11.-12. клас)

Общообразователната подготовка в основната степен на образование е еднаква за всички видове училища и се придобива чрез изучаване на едни и същи общообразователни учебни предмети и с един и същ брой учебни часове за всеки от тях.  Изключения относно броя часове, с които се изучават отделни общообразователни предмети, се допускат и за иновативните училища. 

Разпределението на общообразователните предмети за придобиване на общообразователна подготовка в средната степен на образование по класове, както и броят на учебните часове за изучаването на всеки от тях за всеки клас и етап от средната степен се определят в рамкови учебни планове. Учебните планове са 24, като в основата им е начинът на изучаване на чужд език.

Общообразователната подготовка обхваща следните групи ключови компетентности:  1. компетентности в областта на българския език;  2. умения за общуване на чужди езици;  3. математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите;  4. дигитална компетентност;  5. умения за учене;  6. социални и граждански компетентности;  7. инициативност и предприемчивост;  8. културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество;  9. умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт

Разширената подготовка обхваща компетентности, които развиват и усъвършенстват отделни компетентности от общообразователната подготовка. Учебните предмети, чрез които се придобива разширената подготовка в конкретното училище, се определят с училищния учебен план в зависимост от интересите на учениците и възможностите на училището. Съдържанието на разширената подготовка по съответния учебен предмет за съответния клас, с изключение на учебните предмети майчин език, хореография, чужд език и религия, се определя с учебни програми, утвърдени от директора на училището. 

Профилираната подготовка се придобива във втори гимназиален етап на средното образование чрез изучаване на профилиращите учебни предмети, включени в съответния профил. Профилът е комплекс от профилиращи учебни предмети, два от които са определени, а останалите се определят от училището с училищните учебни планове и са едни и същи за ХІ и ХІІ клас. Всеки профилиращ учебен предмет се състои от задължителни и избираеми модули.

Профилите със задължителните профилиращи предмети са: 

1. чужди езици – два чужди езика, изучавани в училище;  2. хуманитарни науки – Български език и литература и история и цивилизация или Български език и литература и философия  3. обществени науки – география и икономика и история и цивилизация или история и цивилизация и философия; 4. икономическо развитие - география и икономика и математика или география и икономика и чужд език;  5. софтуери и хардуерни науки - информатика и информационни технологии 6. предприемачески - предприемачество и информационни технологии или предприемачество и география и икономика;  7. математически - математика и информатика или математика и физика  8. природни науки - биология и здравно образование и химия и опазване на околната среда или химия и опазване на околната среда и физика и астрономия  9. изобразително изкуство -  изобразително изкуство и чужд език, изучаван в първия гимназиален етап, или изобразително изкуство и информационни технологии;  10. музика - музика и чужд език, изучаван в първия гимназиален етап, или музика и информационни технологии;   11. физическо възпитание и спорт - физическо възпитание и спорт и биология и здравно образование.;

  Допълнителната подготовка обхваща компетентности, отговарящи на интересите на учениците и подкрепящи развитието на заложбите им. Учебните предмети, модулите и дейностите, чрез които се придобива допълнителната подготовка, се предлагат от училището в зависимост от възможностите му, избират се от учениците според интересите им и се определят с училищните учебни планове.  Съдържанието на допълнителната подготовка, с изключение на учебните предмети майчин език, хореография, чужд език и  религия, се определя с учебни програми, утвърдени от директора на училището.

Методика и учебни пособия

Учениците в гимназиалния етап се отличават с по-развити интелектуални способности и формирани знания и умения, което позволява прилагането на по-разнообразни методи на преподаване.

Най-често използваните методи на преподаване в гимназиалния образователен етап в българските училища са:

• Представяне на учебния материал от учителя – разказ, обяснение, лекция, съчетани с визуални и технически средства;
• Дискурсни методи – разговор, дискусия, дебат, които стимулират индивидуалната работа върху изучавания материал и развиват способностите на учениците да разсъждават;
• Пряко изучаване на реалния свят – наблюдение, учебен експеримент, проучване на документи;
• Косвено изучаване – демонстрация, моделиране;
• Практически дейности – упражнение, ситуационно, лабораторно и практическо разработване на теми;
• Ситуационни и ролеви игри.

Осъвременяването на методите на преподаване в гимназиалния образователен етап се осъществява по два начина:

• Замяна на „готово знание” с по-активни методи, провокиращи учениците към самостоятелност, творчество и вземане на самостоятелни решения;
• По-широко навлизане на ИКТ в образованието.

Учителите са неразривна част от процедурата за подбор на всички учебници, от които по 3 учебника за предмет се утвърждават от министъра на образованието, младежта и науката. След утвърждаването на учебниците, училищата и учителите избират по всеки предмет съответно учебник и учебни помагала.