През 1985 г. населението на България достига исторически връх от 8 948 649 души. Според информация от Националния статистически институт съгласно последното официално преброяване през 2011 г. постоянното население на Република България в момента е 7 364 570 души и през последните две десетилетия има трайна низходяща тенденция. Последните десет години, в резултат на отрицателния естествен прираст и миграционните процеси, населението на България намалява с близо 56 433 хил. души средно на година, или с 0.7%. Т.е. през последните осем години населението е намаляло с над 564 хиляди души, коeто е еквивалент на 7,1% от общото население на страната. Намаляването на броя на населението като трайна тенденция се установява след 1990 година. Най-съществено е намалението на населението във възрастовата група 0-24 години.
Процесът на остаряване в България е по-силно изразен сред жените, отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст на 65 и повече години е 21.4%, а на мъжете - 15.5%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете, а вследствие на нея средната продължителност на живота на мъжете е по-ниска. Процесът на остаряване на населението може да се характеризира и чрез увеличаването на средната възраст на населението. Данните показват, че от 40.4 години през 2001 г. средната възраст нараства на 41.7 в края на 2008 г., а през 2009 г. вече е 41.8 години. Застаряването на населението се наблюдава много по-често в селата, отколкото в градовете. В селата средната възраст на населението (45.5 години) е с 5.2 години по-висока от тази в градовете (40.3 години).
Успоредно със застаряването на населението продължават и миграционните процеси вътре в страната, съпроводени с обезлюдяване на малките населени места. В началото на 2011 г. се установява следното съотношение между градско и селско население: 5 339 001 души, или 72.5% от населението в страната живее в градовете при - 2 025 569 души, или 27.5% в селата. Тук трябва да се има предвид, че миграционния процес /село - град/ не води до увеличаване на населението на градовете като цяло, а само на най-големите измежду тях.
Около 18% от населението живее в столицата – град София, а десетте най-големи града в страната са София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Сливен, Добрич и Шумен. Те обхващат над 40% от населението на България, т.е. 2 919 812 души. От изброените по-горе градове само Пловдив и Варна са с над 300 хиляди души население, а София надхвърля милион и четвърт.
Към настоящия момент демографската ситуация в страната се характеризира със забавяне темповете на намаляване на населението, наблюдава се известно нарастване на раждаемостта, увеличава се средната продължителност на живота и се намалява влиянието на външната миграция върху броя на постоянното население. Въпреки изброените положителни тенденции, проблемни остават високата смъртност, продължаващият процес на остаряване на населението, намаляването на дела на населението в ученическа възраст и отрицателният баланс от външно-миграционните процеси.
Според доклада на Организацията на обединените нации (ООН) – “Застаряване на световното население 2009”, България се нарежда в първата десетка на най-застарелите държави в света. Страната ни е на пето място в света по процентен дял на възрастното население в рамките на общото население – 24.2% от населението на Република България е над 60 г. Въпреки повишаването на раждаемостта през последните няколко години, трайна остава тенденцията на застаряване на населението, което е процес с дълбоки последици, както за икономиката като цяло, така и за отделни нейни елементи: пазара на труда и системите за социални, пенсионни и здравни услуги. Всичко това дава отражение както върху икономическото развитие на страната, така и върху социалния живот в нея.
Основните етнически групи от населението на България са: българи, турци и роми. Етническите българи в Република България съставляват 84.8% от населението, а останалата част е представена от малцинствените групи: турци 8.8% и цигани 4.9%. 1,4% от населението включва и други представители на малцинствени групи като: арменци, руснаци, румънци, украинци, гърци, каракачани, евреи и др.
В РБългария 85.2% от населението говори български език, като майчин и роден език, който е и официален за държавата. Освен български, се говорят още: турски език – 9.1% от населението, с цигански език си служат – 4.2%, а 1.3% от населението говорят на език на някоя от изброените малцинствени групи, като го приемат за роден. Съвременният български език се причислява към групата на славянските езици и е един от 23-те официални езика в Европейския съюз. Най-голямата религиозна група в Република България е източно-православното християнство и обхваща 4 374 135 души, или 75.96% от населението на страната. През целия стогодишен период на самостоятелно развитие на третата българска държава, делът на лицата, принадлежащи към източно-православното християнство варира в тесни граници - между 80.7% през 1900 г. и 85.7% през 1992 г. Този факт е в основата на чл. 13, ал. 3 от последната Конституцията на Република България от 1991 г., според който православното изповедание е традиционно в страната.
Към 01.02.2011 г. на второ място, но с много по-малък размер, е населението с мюсюлманско вероизповедание – 577 139 души, или 10%. Делът на лицата, обявили, че принадлежат към това вероизповедание, е бил най-висок в началото на ХХ век, когато 17.2% от цялото население на България са принадлежали към него. С увеличаване на общия брой на населението в страната делът на мюсюлманите започва да намалява, за да достигне най-ниското си равнище през 2011 г. За последните 10 години броят на мюсюлманите е намалял със 389 983 души, или приблизително с около 40%.
На трето място през 2011 г. по численост са лицата, принадлежащи към протестантството. Към момента на преброяването за протестанти са се обявили 64 476 души, или 1,1%. Броят на лицата, които се самоопределят като протестанти се увеличава. Техният брой в началото на миналия век е бил само 4 524 души, или 0.1%. Той почти се удвоява през 1934 г. - 8 371 души, но делът им остава същият – 0.1%. В края на 1992 г. 21 878 лица (0.3%) са декларирали, че са протестанти по вяра, а през 2001 – 42 308. През последните 10 години броят им се е увеличил с над 50%.
На четвърто място през 2011 г. по численост са лицата, принадлежащи към католицизма. Към момента на преброяването за католици са се обявили 48 945 души, или 0.8%. Техният брой е бил с около 4 хил. души по-голям през 1992 г., а през целия ХХ век броят им е между 32 и 53 хил. души.