Предучилищно образование
С държавен образователен стандарт за предучилищното образование се определя съвкупност от изисквания за резултатите от обучението. Предучилищното образование се осъществява от детските градини, но може да се осъществява и от училищата, които могат да осигурят условия за това. Предучилищното образование (ПО) е задължително от учебната година, която е с начало в годината на навършване на 4-годишна възраст на детето, но не по-рано от учебната година, която започва в годината на навършване на тригодишна възраст. То се организира в четири възрастови групи: 3-4 годишни, 4-5 годишни, 5-6 годишни и 6-7 годишни.
Целта на предучилищното образование е да осигури възпитание, социализиране, обучение и отглеждане на децата до постъпването им в I клас. Учебната година е с продължителност 12 месеца. Предучилищното образование се осъществява при целодневна, полудневна, почасова или самостоятелна организация.
ПО полага основите за учене през целия живот, като осигурява физическото, познавателното, езиковото, духовно-нравственото, социалното, емоционалното и творческото развитие на децата, вземайки предвид значението на играта в процеса на педагогическото взаимодействие. ПО създава условия за цялостно развитие на детската личност; придобиване на съвкупност от компетентности - знания, умения и отношения, необходими за успешното преминаване на детето към училищното образование.
ПO като процес на възпитание, социализация и обучение на децата се осъществява при взаимодействие и сътрудничество с родителите. Родителите са участници и партньори в предучилищното образование заедно с децата, учителите, директорите и другите педагогически специалисти.
Училищно образование
Училищното образование в България започва от 7 годишна възраст. По преценка на родителите / настойниците 6 годишните деца могат да постъпят в училище, ако физическото и умственото им развитие позволява.
Училищното образование според степента е основно и средно, а според съдържанието на подготовката е общо и професионално. Училищата биват начални, основни, обединени училища, гимназия, специализирано училище, средно училище, специално училище.
Основната степен на образование се разделя на начален етап (1-4 клас) и прогимназиален етап (5-7 клас). Средната степен на образование се разделя на първи гимназиален етап (8-10 клас) и втори гимназиален етап (11-12 клас). Гимназиалното общо образование се провежда в общообразователни училища (3 и 4 години на обучение) и в профилирани училища (4 и 5 години на обучение).
Учениците се приемат в профилирани или в професионални училища след положени приемни изпити след VІІ или VІІІ клас по Български език и литература, Математика, хуманитарни дисциплини и др. Не се допускат ограничения, основани на раса, народност, пол, етнически и социален произход, вероизповедание и обществено положение.
С държавен образователен стандарт за общообразователната подготовка се определя съвкупност от изисквания за резултатите от обучението по всеки общообразователен учебен предмет в края на всеки етап от съответната степен на образование и определя:
- целите, съдържанието и характеристиките на общообразователната подготовка;
- общообразователните учебни предмети;
- изискванията за резултатите от обучението по всеки общообразователен учебен предмет за придобиване на общообразователната подготовка.
Общообразователната подготовка в училищното образование е еднаква за всички видове училища и се придобива чрез изучаване на едни и същи общообразователни учебни предмети.
С държавен образователен стандарт за профилиращата подготовка се определя съвкупност от изисквания за резултатите от обучението по всеки профилиращ учебен предмет в края на средната степен на образование. Той определя компетентностите - знания, умения и отношения, които се очаква да бъдат придобити в края на втория гимназиален етап от средната степен на образование.
Системата на професионалното образование и обучение подготвя учениците за реализация в икономиката и в другите сфери на обществения живот, като създава условия за придобиване на професионална квалификация и за нейното непрекъснато усъвършенстване. Професионалното образование осигурява придобиването на средно образование и на квалификация по професия или по част от професия, както и усъвършенстването ѝ. Професионалното обучение включва начално професионално обучение (придобиване на първоначална квалификация по професия или по част от професия) и продължаващо професионално обучение (актуализиране, разширяване или надграждане на придобитата квалификация по професия или по част от професия).
Професионалното образование и професионалното обучение може да се осъществяват и по пътя на обучение чрез работа (дуална система на обучение).
Висше образование
Във висшето образование не се допускат привилегии и ограничения, свързани с възраст, раса, народност, етническа принадлежност, пол, социален произход, политически възгледи и вероизповедание. То се придобива в акредитирани висши училища.
Висшите училища са университети, специализирани висши училища и самостоятелни колежи. Те се ползват с академична автономия. В нея намира израз интелектуалната свобода на академичната общност и творческата природа на образователния, изследователския и художествено-творческия процес като върховни ценности. Академичната автономия включва академични свободи, академично самоуправление и неприкосновеност на територията на висшето училище. Във висшите училища се обучават студенти, докторанти и специализанти. Формите на обучение във висшето училище са редовни, задочни, вечерни и дистанционни.
Системата на висшето образование организира обучение след завършено средно образование за придобиване на следните образователно-квалификационни степени:
Образователно-квалификационна степен "бакалавър", за придобиването на която в съответствие с учебния план се изискват:
- не по-малко от 180 кредита със срок на обучение не по-малък от три години - "професионален бакалавър по ...";
- не по-малко от 240 кредита със срок на обучение не по-малък от 4 години - "бакалавър".
Обучението в степента "бакалавър" осигурява широко профилна подготовка или специализирана професионална подготовка по професионални направления и специалности.
Образователно-квалификационна степен "магистър", за придобиването на която се изискват:
- не по-малко от 300 кредита съгласно учебния план със срок на обучение не по-малък от 5 години;
- не по-малко от 120 кредита след придобита образователно-квалификационна степен " професионален бакалавър по ...";
- не по-малко от 60 кредита след придобита образователно-квалификационна степен "бакалавър".
Обучението в степента "магистър" осигурява задълбочена фундаментална подготовка, съчетана с профилиране в определена специалност.
Образователна и научна степен „доктор“ – обучението се организира в докторски програми след придобита образователно-квалификационна степен "магистър". Срокът на подготовка и самостоятелна научноизследователска работа за редовна и самостоятелна форма на обучение е до 3 години, а за задочната и дистанционната - до 4 години. По изключение, регламентирано в правилниците на съответното висше училище или научна организация, срокът може да бъде удължаван, но с не повече от една година.
Обучение и образование за възрастни
Обучението и образованието за възрастни е прието като инструмент за развитие на човешките ресурси в редица национални стратегии. Основната цел, която обучението и образованието за възрастни си поставя е да подобри нивото на квалификация на безработни и заети лица и да им даде възможност да се адаптират към бързо променящата се работна и жизнена среда. Едни от целите на Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021 – 2030) е имено разширяване на възможностите за учене през целия живот.