Оценяването е вътрешно и външно. Вътрешното оценяване се осъществява от учителя. Външното оценяване се провежда от директора на училището, училищното настоятелство, служители на министерството на образованието, младежта и науката, Регионалните инспекторати по образование, Националните комисии за провеждане на Държавните зрелостни изпити, Комисии за провеждане на изпити за придобиване на професионална квалификация.

Изпитванията на учениците са различни по формат:

• Текущо изпитване – чрез устни изпитвания, писмени изпитвания и практически изпитвания.
• Изпити – за промяна на оценката в края на ХІІ клас, Държавен зрелостен изпит след завършване на ХІІ клас, изпити за придобиване на професионална квалификация след завършване на професионално обучение;
• Оценявания за установяване нивото на овладяване на Държавните образователни изисквания за учебно съдържание – за определен клас, етап и степен на образование.

Оценяването се извършва по шестобална система, при която оценките са както следва: отличен (6), много добър (5),  добър (4), среден (3) и слаб (2). Текущите, срочни и годишни оценки се вписват в течение на учебната година по всички предмети от задължителната, от задължително-избираемата (профилирана и непрофилирана подготовка) и от свободно-избираемата подготовка. При завършване на гимназиалния образователен етап се вписват окончателните оценки по всички предмети.

В началото на всяка учебна година се оценява входното ниво на учениците. Ако учениците са неудовлетворени от постигнатите резултата.и в рамките на обучението си в гимназиалния етап, в края на ХІІ клас, те могат да се явят на 3 изпита по предмет за година по свой избор за корекция на оценка.

След успешно завършване на ХІІ клас, учениците полагат Държавни зрелостни изпити. Задължителните зрелостни изпити са два, регламентирани в учебно-изпитната програма за ДЗИ, като единият е по български език и литература, а вторият – по избор на ученика. Ако ученикът желае, може да положи и трети ДЗИ по избор на ученика по предмет от предметите за задължителна и задължително-избираема подготовка според съответния училищен план. Учениците, които желаят да продължат образованието си в университет трябва да положат успешно двата задължителни държавни зрелостни изпита, за да получат диплома. Останалите получават удостоверение за завършен гимназиален етап и могат да положат държавните зрелостни изпити в бъдеще по свое решение. Общообразователните държавни зрелостни изпити се провеждат под формата на стандартизирани тестове в два изпитни варианта според учебните програми по съответните предмети  и учебно-изпитните програми, разработени въз основа на учебното съдържание, покрито в рамките на задължителната подготовка според съответната учебна програма. Изпитът на учениците се провежда само по единия вариант, изтеглен в деня на изпита. Учебните програми по предмети и учебно-изпитните програми се утвърждават с Наредба на министъра на образованието, младежта и науката, а за училища, финансирани от бюджета на друго министерство или институция – след съгласуване със съответния министър или началник на институцията. Държавните зрелостни изпити могат да бъдат устни, писмени или практически в зависимост от предмета. Техният формат и продължителност се определят от съответните учебни и учебно-изпитни програми. Държавните изпити за придобиване на професионална квалификация се състоят от теоретичен изпит по съответната професия и специалност и практически изпит по професията и специалността. Оценките на учениците от държавните зрелостни изпити се признават за записване в университет при условия определени от всяко висше училище.

Оценяването е системен процес на установяване и измерване на постигнатите резултати от обучението и на нивото на подготвеност на учениците за бъдещата им реализация. Показател за степента на постигане на тези резултати е оценката. Обект на оценяване са компетентностите на учениците, придобити в резултат на обучението. Оценяващият предварително запознава оценяваните с учебното съдържание, оценяваните компетентности, организацията и формaта на оценяването, както и с конкретните правила, по които ще бъдат оценявани. Основните цели на оценяването са две: 

1. диагностика на индивидуалните постижения и на напредъка на ученика и определяне на потребностите му от учене и на областите, в които има нужда от подкрепа и 

2. мониторинг на образователния процес за прилагане на политики и мерки, насочени към подобряване качеството на образование. 

Оценките от националното външно оценяване в края на VІІ и в края на Х клас се изразяват само с количествени показатели – в брой точки. На учениците със специални образователни потребности (СОП), които се обучават по индивидуална учебна програма, се поставят оценки само с качествен показател, които може да са: "постига изискванията", "справя се" и "среща затруднения". Учениците със СОП, които не могат да полагат писмени и/или практически изпити, в процеса на обучение полагат само устни изпити.

Освен устни изпитвания, в хода на обучението си учениците полагат писмени, практически изпити, комбинация от писмена и устна част, комбинация от писмена и практическа част. При преместване на ученик от VIII до ХII клас включително в паралелка на същото или в друго училище, ако училищният учебен план за съответната паралелка на приемащото училище и на училището, от което ученикът се премества, са разработени въз основа на различни рамкови или типови учебни планове се полагат приравнителни изпити по учебните предмети от общообразователната подготовка, по задължителните модули от профилиращите учебни предмети и/или по учебните предмети от професионалната подготовка, които не са изучавани в паралелката, от която идва ученикът. При приемането на ученик от обединено училище на места, определени с допълнителния държавен план-прием в ХI клас, когато училищният учебен план на приемащото училище и на училището, в което ученикът е обучаван в първи гимназиален етап, са разработени въз основа на различни рамкови или типови учебни планове, се полагат приравнителни изпити по учебните предмети от общообразователната и/или професионалната подготовка, които не са изучавани в паралелката, от която идва ученикът. Приравнителни изпити полага и лице, прекъснало обучението си, което желае да го продължи и да възстанови статута си на ученик, ако действащият рамков учебен план, въз основа на който е разработен съответният училищен учебен план, е различен от рамковия или типовия учебен план, въз основа на който е разработен училищният учебен план, по който лицето е започнало обучението си в съответната степен, както и ученик, завършил определен период или клас от училищно обучение, етап от степен на образование или придобил основно образование или професионална квалификация в училище на чужда държава, в процеса на признаването на което при съпоставка с действащия към момента рамков учебен план, въз основа на който е разработен училищният учебен план, е констатирано различие в изучаваните от ученика учебни предмети/модули. Разпоредбата се прилага и при завършен период, клас или етап на образование в системата на Европейските училища. В резултат от положените приравнителни изпити се поставя срочна или годишна оценка.

Могат да се полагат и изпити за промяна на годишна оценка – за VII клас, за ХI клас и за ХII клас и изпити за промяна на окончателна оценка при завършване на първи и на втори гимназиален етап на средното образование. Учениците имат право еднократно да се явят на изпит за промяна на окончателната оценка по не повече от три учебни предмета общо. За промяната на окончателната оценка по учебен предмет, който се изучава само в един клас от първия или съответно втория гимназиален етап, се допуска само изпит за промяна на годишната оценка. Получената оценка не може да се променя. Когато тя е слаб (2), ученикът се явява на поправителен изпит.

Целите на външното оценяване в края на клас или на етап от степента са:

1. диагностика на индивидуалния напредък и на образователните потребности на учениците;

2. мониторинг на образователния процес за прилагане на политики и мерки, насочени към подобряване качеството на образование;

3. установяване на степента на постигане на отделни очаквани резултати от обучението по учебен предмет, определени в учебната програма за съответния клас; 

4. установяване на степента на постигане на отделни очаквани резултати от обучението по учебен предмет, определени в държавния образователен стандарт за общообразователна подготовка по съответния учебен предмет, в края на даден етап от степента на образование.

Национално външно оценяване се извършва при завършване на първия гимназиален етап на средната степен на образование. Освен основните цели националното външно оценяване в края на първия гимназиален етап на средната степен на образование има за цел и измерване степента на постигане на отделни компетентности, свързани с българския език и функционалната грамотност в областта на четенето, както и на математиката и математическата грамотност, придобити в класовете от етапа. Изпитите се провеждат под формата на тест.

Придобитите компетентности чрез неформално обучение и информално учене подлежат на валидиране и се оценяват чрез полагане на един или няколко изпита. Когато валидирането на компетентностите е за един клас по един учебен предмет, изучаван за придобиване на общообразователна подготовка или на професионална подготовка, изпитът е един и се полага върху учебното съдържание, определено в съответната учебна програма по предмета. Когато валидирането на компетентностите е за един клас по всички учебни предмети, изучавани за придобиване на общообразователна подготовка или на професионална подготовка, изпитите са по всеки от учебните предмети и се полагат върху учебното съдържание, определено в съответните учебни програми по предметите. Когато валидирането на компетентностите е за всички класове от етапа по един учебен предмет, изучаван за придобиване на общообразователна подготовка, изпитът е един и се полага върху учебното съдържание, определено в държавния образователен стандарт за общообразователна подготовка по съответния предмет.

Държавните зрелостни изпити са писмени и изпитните работи от тях се проверяват като анонимни. Освен на двата задължителни държавни зрелостни изпита по свое желание зрелостникът може да положи и до два допълнителни държавни зрелостни изпита по избрани от него учебни предмети измежду учебните предмети Български език и литература, Чужд език - английски, френски, немски, италиански, испански или руски, Математика, Информационни технологии, Физика и астрономия, Биология и здравно образование, Химия и опазване на околната среда, История и цивилизации, География и икономика и Философия. 

След завършване на определен клас, ученикът преминава в следващия ако годишните му оценки по всички учебни предмети от задължителната, задължително-избираемата или профилирана подготовка са най-малко среден (3). Учениците, получили оценка слаб (2) полагат поправителен изпит по съответния/те предмет(и) в рамките на не повече от две редовни поправителни сесии през учебната година, определени след края на учебната година през юни или юли или от 1 до 13 септември съобразно процедура, определена със заповед на директора на училището. Учениците, които не са положили поправителните си изпити или отново са получили оценка слаб (2) повтарят учебната година с изключение на учениците в последната година от обучението си от гимназиалния етап. Завършването на клас от гимназиалния етап се удостоверява с бележника на ученика.

Удостоверяване

На ученици, завършили ХІІ клас и положили успешно държавните зрелостни изпити, се издава Диплома. Дипломата се издава съобразно държавните образователни изисквания за степен на образование, образователния минимум, учебния план и документите в системата на народната просвета. Дипломата се издава от училището, в което ученикът е завършил ХІІ клас.

На ученик, който не е положил успешно държавните образователни изисквания, се издава удостоверение за завършено средно образование, което му дава право да продължи своето професионално обучение за получаване на квалификация по определена професия.

Завършено средно професионално образование се удостоверява със свидетелство за професионална квалификация. Свидетелството за професионална квалификация се издава на ученици, завършили ХІІ клас и успешно положили държавните зрелостни изпити за придобиване на професионална квалификация според държавните образователни изисквания за професионално образование и обучение, за придобиване на квалификация в определени професии и системата за оценяване. Учениците, завършили професионално училище, професионална гимназия или гимназия по изкуствата придобиват и степен за професионална квалификация. Според Закона за професионално образование и обучение степените на професионална квалификация са четири, като четвърта степен се придобива чрез обучение след завършване на средно образование.  Завършването на средно образование води до придобиване на втора (след четиригодишно обучение) и трета степен (след пет или шестгодишно обучение) на професионална квалификация. Дипломите за завършено средно образование и свидетелствата за професионална квалификация, издадени от училищата се регистрират и в електронна програма, поддържана от министерството на образованието, младежта и науката.