Главните групи доставчици на формално и неформално обучение в България, от една страна, са публичните образователни институции, такива като общообразователни училища, професионални училища, университети, публични центрове за ПОО, както и центрове за заетост, и от друга страна, частни центрове за професионално обучение, езикови школи и школи за компютърна грамотност, работодателски организации,  профсъюзи, неправителствени организации и предприятия, които имат собствени центрове за обучение.

Главните доставчици на формално и неформално обучение в България, от една страна, са публичните образователни институции от системата на формалното образование: общообразователни училища, професионални гимназии, училища в местата за лишаване от свобода, специални училища - възпитателни училища интернати и социално-педагогически интернати, обединени училища, средни училища, профилирани гимназии, вечерни училища и специални училища - за обучение и подкрепа на ученици със сензорни увреждания, професионални колежи, висши училища, публични центрове за професионално образование и обучение и от друга страна, частни центрове за професионално обучение, езикови школи и школи за компютърна грамотност, работодателски организации, профсъюзи (съюзи на работниците), неправителствени организации и предприятия, които имат собствени центрове за обучение. Обучение за придобиване на професионална квалификация могат да осъществяват и министерства, общини, университетски и многопрофилни болници. Професионални знания, умения и компетентности могат да се придобият и чрез неформално обучение и информално учене и да се валидират от професионални училища, професионални гимназии, училища по изкуствата, спортни училища, професионални колежи, центрове за професионално обучение.

Лицензирани Центрове за професионално обучение (ЦПО)

Те могат да бъдат създавани от държавата, местните власти или частни доставчици и се лицензират от Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) за организиране на курсове за специфични професии, посочени в лиценза, като по-скоро са адресирани към възрастните, отколкото към децата и младите хора. ЦПО са упълномощени да издават сертификати за професионално обучение на равнище от 1 до 3, по същия начин както професионалните училища и колежите във формалната система.

Прегледът на регистъра на лицензираните ЦПО показва, че те са спонсорирани или организирани от юридически лица във всички сектори на обществото. Те включват голям брой малки и микропредприятия, предоставящи професионално обучение като тяхна основна или допълнителна стопанска дейност. Други оператори на лицензираните ЦПО са доброволчески организации и Неправителствени организации, такива като Централният кооперативен съюз, Организацията на евреите, Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/, различни дружества „Знание”, Българската търговско-промишлена палата. По-голямата част от лицензите, издадени до момента, се отнасят до строителството, инженеринговата дейност, кетъринга и туризма, офис дейностите и занаятите.

Към 23 март 2011 г. НАПОО е лицензирала и регистрирала 886 ЦПО.

Центровете за професионално обучение са държавни, общински или частни, български с чуждестранно участие и чуждестранни. Държавните и общинските центрове се откриват от юридическите лица, които са получили лицензия за осъществяване на професионално обучение от Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО).Частните центрове се откриват от едноличните търговци или юридическите лица, учредени като търговски дружества, кооперации, сдружения и фондации, получили лицензия за осъществяване на професионално обучение или на професионално ориентиране. Центровете за професионално обучение осъществяват професионално обучение на лица, навършили 16 години по специфични професии, посочени в лиценза. ЦПО са упълномощени да издават сертификати за професионално обучение на равнище от 1 до 3 степен на професионална квалификация, по същия начин както професионалните училища и колежите във формалната система.

Прегледът на регистъра на лицензираните ЦПО показва, че те са спонсорирани или организирани от юридически лица във всички сектори на обществото. Те включват голям брой малки и микропредприятия, предоставящи професионално обучение като тяхна основна или допълнителна стопанска дейност. Други оператори на лицензираните ЦПО са доброволчески организации и Неправителствени организации, такива като Централният кооперативен съюз, Организацията на евреите, Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/, различни дружества „Знание”, Българската търговско-промишлена палата. По-голямата част от лицензите, издадени до момента, се отнасят до строителството, инженеринговата дейност, кетъринга и туризма, офис дейностите и занаятите.

Към 31 юли 2020 г. по данни на НАПОО има 963 активни  лицензирани ЦПО.

Държавно предприятие "Българо-германски център за професионално обучение" е създадено през юли 2011 г. с допълнение в Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) Основният предмет на дейност на ДП БГЦПО е осъществяване на обучения за придобиване на професионална квалификация на безработни и заети лица, навършили 16 г., обучения за придобиване на ключови компетентности и методическо обучение на обучаващи на възрастни, вкл. наставници. ДП БГЦПО притежава лиценз от Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) за организиране и провеждане на курсове по над 100 професии.

ДП БГЦПО е пилотна за системата на професионално обучение на възрастни обучаваща институция за трансфер на добри практики и иновации в областта на качеството на обучението, атрактивността на учебния процес с възрастни, обвързването на обучението с бизнеса и акцента върху практиката. Чрез участието в проекти ДП БГЦПО се стреми към тестване на иновативни практики в областта на професионалното обучение с цел последващото им прилагане в системата за професионално обучение на възрастни. По Двугодишният план за обучение, провеждано от ДП БГЦПО през 2021 г. ще бъдат обучени 2 800 лица от различни групи в неравностойно положение.

Работодателски организации

Занаятчийското обучение на чираци е регламентирано в Закона за занаятите и в няколко наредби на Националната занаятчийска камара, които са съставени след консултация с Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО). За извършването на занаятчийска дейност са необходими съответни знания, производствено-технически умения и практически навици, придобити със занаятчийско обучение и квалификация, с професионално обучение в системата на средното и висшето образование, с курсове за придобиване или повишаване на квалификацията, както и с професионален опит. Регионалната занаятчийска камара подпомага членовете си в организирането и осъществяването на занаятчийското обучение, организира изпити за признаване на занаятчийска квалификация и издава свидетелства за калфи.

Регионалните занаятчийски камари членуват в Националната занаятчийска камара. Националната занаятчийска камара подпомага и защитава общите интереси на своите членове и съдейства за развитието на занаятите и за утвърждаването на техния престиж. Камарата помага за запазването и развитието на традиционните български занаяти. Tя съгласува програмите за обучение по отделните занаяти, изготвя правила за провеждането на изпити и ги представя на Националната агенция за професионално образование и обучение за утвърждаване, издава майсторски свидетелства. 

Списъкът на занаятите, залегнал в Закона, съдържа 57 групи занаяти. В предприятие, организирано по занаятчийски начин, и в Националното сдружение "Задруга на майсторите на народни художествени занаяти" могат да се обучават чираци само по занаятите от списъка.

Професионални съюзи

Професионалните съюзи се създават преди всичко с цел защита на правата на работниците и служителите и имат нова роля като независими представителни организации. Бързите промени в обществото и законодателството, към които профсъюзните членове трябва да се адаптират, изискват продължаващо професионално образование и обучение. Имайки за цел да повишат квалификацията те периодично организират обучения, семинари и конференции. Някои от тях имат и обособени структури, в които се извършва професионално образование и обучение, провеждат се езикови, компютърни и редица други курсове. Курсовете са отворени за участници извън редиците на профсъюзите.

Занаятчийски камари

Занаятчийското обучение на чираци е регламентирано в Закона за занаятите и в няколко наредби на Българската занаятчийска камара, които са съставени след консултация с Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО). Списъкът на занаятите, залегнал в Закона, съдържа 127 занаяти, разпределени в следните групи:

• строителство и реставрация;
• електротехника и изработване на изделия от метал;
• шивашки услуги, изработване на изделия от текстил и кожа;
• производство на храни и напитки;
• медии, реклама и комуникация;
• здравни и санитарни услуги;
• обработка на стъкло и керамика;
• художествени занаяти.

Културни центрове „Читалища”

Народните читалища са традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи. В тяхната дейност могат да участват всички физически лица без оглед на ограничения на възраст и пол, политически и религиозни възгледи и етническо самосъзнание. Читалищата са юридически лица с нестопанска цел. Целите на народните читалища са да задоволяват потребностите на гражданите, свързани със: развитие и обогатяване на културния живот, социалната и образователната дейност в населеното място, където осъществяват дейността си; запазване на обичаите и традициите на българския народ; разширяване на знанията на гражданите и приобщаването им към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата; осигуряване на достъп до информация. За реализиране на целите си читалищата организират школи, кръжоци, курсове, клубове и извършват много други дейности. Най-активните читалища са независими институции за образование за възрастни, обединени в няколко национални мрежи. Те се ръководят от Закона за народните читалища.

Читалищата обичайно работят много тясно с местните власти, особено що се отнася до финансирането и персонала. Дейността на читалищата варира от селски културни центрове, които са повече от място за хорове, и съхраняват народното пеене чрез по-активни културни центрове, организиращи танцови групи, духови оркестри или школи по изкуствата, и играят важна роля при планирането на местните фестивали, до големи културни институции. По-специфичната преподавателска читалищна дейност свързана с организиране на езикови курсове и уроци по музика и балет в цяла България  Българските културни центрове са самоуправляващи се културни и образователни институции с отделен правен статут, чиято традиция датира от 19 век.

Тяхната дейност се разширява в продължение на години и води до създаването на много аспекти от съвременния културен живот в България. Някои съвременни културни центрове са активни в областта на регионалното развитие. Те се финансират от членски внос, културни прояви, отдаване под наем на помещения, и дарения. Културните центрове предоставят безплатно „базови местни културни обекти”. Това се отнася до такива дейности като народни танци, народни песни и др. Те могат да събират такси за други дейности, като например ползване на библиотека, езикови курсове или курсове за професионално обучение, там където те се предлагат.

Неправителствени организации

- Дружество „Знание” е една от най-големите мрежи от сдружения, включена в образованието за възрастни, наречена „Федерация на дружествата за разпространение на знания”. Тя обединява 30 регионални дружества, които обикновено се наричат накратко „Дружество „Знание”. Федерацията и дружествата, които са нейни членове, предоставят широка гама от курсове, семинари и други образователни дейности в области като чуждо езиково обучение и компютърна грамотност, бизнес, счетоводство, банкиране, земеделие, туризъм, култура, преквалификация, системи за сертифициране, професионално обучение и обучение на работното място за учители. Организират се също курсове, отнасящи се до правата на човека, опазване на околната среда, държавната служба и др.

- Научно-техническите съюзи образуват друга мрежа. Те са обединени в една обща федерация – ФНТС (Федерация на научно-техническите съюзи). Членовете на тази федерация и нейните членове са инженери, предприемачи, академици, фермери, техници, студенти и др. ФНТС участва на пазара за образование за възрастни чрез свой собствен център за професионално обучение. Лицензът му, издаден от НАПОО, покрива над 100 различни професии, до голяма степен в областта на технологиите, напоследък и на земеделието и строителството.

Агенция по заетостта

Агенцията по заетостта (АЗ) е изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика за реализиране на държавната политика по насърчаване на заетостта, като изпълнява функции, свързани със професионалното ориентиране и обучението на възрастни. Реализира редица национални програми, както и проекти с държавно и европейско финансиране, свързани с придобиването и повишаването на квалификация по професии, търсени на пазара на труда и осигуряване на възможности за учене през целия живот на безработни лица от неравнопоставените групи.