ОСНОВНИ СТРАТЕГИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ В ОБЛАСТТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И ОБУЧЕНИЕТО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (2014-2020)
НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ ЗА ПЕРИОДА 2014 – 2020 ГОДИНА
Националната стратегия за учене през целия живот (УЦЖ) за периода 2014 – 2020 година е приета с Постановление № 12 на Министерския съвет от 10.01.2014 г. Тази стратегия определя стратегическата рамка на държавната политика за образование и обучение в периода 2014 – 2020 г., насочена към постигането на европейската цел за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Стратегията е разработена в отговор на предизвикателствата, свързани от една страна с необходимостта България да преодолее последиците от финансовата и икономическата криза в Европа и света, а от друга − да запази националната идентичност и културно разнообразие при реализиране на политиките за сближаване.
Стратегията работи с определението за учене през целия живот, използвано в Меморандума на ЕК за УЦЖ (2000), а именно: “всяка дейност за учене, предприемана през целия живот за подобряване на знанията, уменията и компетентностите”.
Документът обхваща всички форми на образование, обучение и учене – формално, неформално и самостоятелно. В него са дадени препоръки, които да послужат за основа на изготвянето на годишни планове, на базата на които да бъде проследен напредъкът в прилагането на УЦЖ в България.
В стратегията са описани състоянието и предизвикателствата пред ученето през целия живот в България. Направен е анализ на изпълнението на предходната национална стратегия на страната за периода 2008-2013 г. Описано е мястото на България по отношение на водещите европейски цели и показатели от стратегията „Европа 2020”.
В стратегията са очертани съдържанието, формите, средата и взаимоотношенията между всички участници в процеса на учене през целия живот, а именно учащи, доставчици на обучение, работодатели, браншови организации, синдикати, организации на гражданското общество и други партньори, областите, общините и местните общности, както и държавните органи.
Целите на стратегията са обвързани с целите на националната политика за развитие до 2020 г., а именно високо ниво на знания, възможност за иновации, адаптивност спрямо промените в естеството на работата и пълно социално включване. Стратегията е разработена като интегриран стратегически документ, обхващащ всички области на ученето, от предучилищното възпитание и подготовка, през общото училищно образование, професионалното образование и обучение, висшето образование, продължаващото обучение на възрастни, до валидирането на резултати от неформално обучение и самостоятелно учене.
Основните принципи на стратегията са дефинирани, както следва:
- Качество: превръщане на ученето през целия живот във фактор за успех и конкурентоспособност на гражданите, институциите и организациите чрез осигуряване на условия за постигане на по-високи образователни цели;
- Равнопоставеност и многообразие: осигуряване на равни възможности за всички индивидуални и колективни заинтересовани страни да упражняват своите права и задължения, които произтичат от участието им в различни видове и множество от форми за учене през целия живот, осъществявани в разнообразен социално-икономически контекст;
- Децентрализация: прехвърляне на правомощия и ресурси от централни органи и институции на публичната власт към областните администрации, общините, структурите на социалните партньори, неправителствени организации и др., включително и към обединения на доставчици на обучение за осигуряване на достъпа до дейности за учене през целия живот на различни целеви групи и конкретни участници;
- Сътрудничество: провеждане на консултационни процеси на различни равнища, проактивен диалог и разпределяне на правата, задълженията и рисковете между всички заинтересовани страни за постигане на стратегическите цели и приоритетите на политиката за учене през целия живот чрез изпълнение на конкретните мерки, заложени в областите на въздействие;
- Измеримост: повишаване на възможностите за проследяване и измерване на образователни цели;
- Гъвкавост: готовност на заинтересованите страни при настъпване/ констатиране на ненадейни обществени и обществено-икономически процеси да реагират чрез разширяване на предвидените цели и действие.
В стратегията са определени визията за развитие на образованието и обучението в България до 2020 г., стратегическите цели и показатели за напредък.
Визията е, че към 2020 г. в България ще бъдат създадени условия за пълноценна творческа и професионална реализация на личността и достъпът до разнообразни и качествени форми на учене през целия живот ще бъде реалност за всички нейни граждани.
Заложените в документа стратегическите цели и показатели за напредък, са следните:
- Повишаване на дела на обхванатите в предучилищното възпитание и подготовка деца на възраст от 4 г. до постъпване в първи клас от 87.8% през 2012 г. на 90 % през 2020 г.
- Намаляване на дела на преждевременно напусналите образователната система на възраст от 18 до 24 г. от 12.5% през 2012 г. под 11% през 2020 г.;
- Намаляване на дела на 15 годишните със слаби постижения по:
- четене от 39.4% през 2012 г. на 30% през 2020 г.;
- математика от 43.8% през 2012 г. на 35% през 2020 г.;
- природни науки от 36.9% през 2012 г. на 30.0% през 2020 г.;
- Повишаване на дела на придобилите степен на професионална квалификация в широките области „Информатика”, „Техника”, „Производство и преработка” и „Архитектура и строителство” най-малко на 60% през 2020 г.;
- Повишаване на дела на завършилите висше образование на възраст от 30 до 34 г. от 26.9% през 2012 г. на 36% през 2020 г.;
- Повишаване заетостта на населението на възраст от 20 до 64 г. от 63 % през 2012 г. на 76% през 2020 г .;
- Повишаване на участието на населението на 25-64 навършени години в образование и обучение от 1.5% през 2012 г. на повече от 5% през 2020 г. (4 седмичен референтен период);
- Намаляване на дела на неграмотните:
- сред лицата на възраст 15-19 г. от 2.0% през 2011 г. на 1.5% през 2020 г.;
- сред 20-29 годишните – от 2.3% през 2011 г. на 1.5% през 2020 г.
- образователен подход и иновации в образованието и обучението, който подпомага развитието на всички учещи и допринася за изграждането на мислещи, можещи и инициативни личности, способни да се справят с промените и несигурността.
- Повишаване на качеството на образованието и обучението в следните направления:
- усвояване на основните умения, които да еволюират в трайно придобити компетентности като компетентности в областта на родния език с цел постигане на функционална грамотност, грамотност в областта на математиката и природните науки, технологична и дигитална грамотност, както и уменията за общуване на чужд език.
- повишаване качеството на преподаването.
- усъвършенстване на управлението на институциите
- повишаване качеството на обучението на институционално ниво
- усъвършенстване на системата на финансиране на образованието и обучението.
- Осигуряване на образователна среда за равноправен достъп до учене през целия живот, за активно социално включване и активно гражданско участие;
- Стимулиране на образование и обучение, съобразено с потребностите на икономиката и промените на пазара на труда
В документа са дефинирани и анализирани областите на въздействие на стратегията, които са свързани с усвояването на всички осем компетентности:
- компетентности за общуване на български език и на чужди езици;
- математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите;
- дигитална компетентност;
- умения за учене;
- социални и граждански компетентности;
- инициативност и предприемчивост;
- културна осъзнатост и умения за изразяване чрез творчество;
- умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот.
Въз основа на направения анализ на състоянието на ученето през целия живот в страната, в стратегията са заложени следните цели:
- Изграждане на съгласувана национална система за образование и обучение, осигуряваща разнообразни пътеки за учене;
- Въвеждане и прилагане на реално действащи инструменти за учене през целия живот и интегрирането им в единна система;
- Стимулиране на участието във всички форми за учене: формалното образование и обучение, неформалното обучение и самостоятелното учене;
- Намаляване на дела на неграмотните млади хора сред тези на възраст 15-19 г. от 2.0% през 2011 г. на 1.5% през 2020 г., сред 20-24 годишните – от 2.3% през 2011 г. на 1.5%; и сред 25-29 годишните - от 2.3% през 2011 г. на 1.5% през 2020 година.
- За постигане на тези цели, в стратегията са предвидени следните дейности:
- Прилагане на Националната квалификационна рамка и разработване на секторни квалификационни рамки;
- Въвеждане на система за валидиране на знания, умения и компетентности, придобити чрез неформално обучение и самостоятелно учене до 2018 г.;
- Въвеждане на система за кредити в професионалното образование и обучение до 2016 г. и осигуряване на съвместимост със системата за натрупване и трансфер на кредити във висшето образование;
- Развитие и разширяване на системата за кариерно ориентиране и осигуряване на условия за формиране и развитие на умения за планиране на кариерата, както при учениците и студентите, така и при възрастните;
- Разширяване използването на Европейската система за идентифициране, оценяване и сертифициране на знания, умения и компетентности – документите Европас и Европейски паспорт на уменията;
- Внедряване на система за прогнозиране на потребностите на пазара на труда от работна сила с определени характеристики;
- Разработване и въвеждане на гъвкави форми и пътеки за осигуряване на проходимост в системата за образование и обучение, вкл. насърчаване на лицата, необхванати от традиционната образователна система чрез разширяване на спектъра от възможности за учене;
- Развитие и разширяване на системата за ограмотяване на възрастните с цел осигуряване на достъп до пазара на труда;
- Създаване на инструменти и платформи за електронно обучение за включване в учене на нови целеви групи, по-специално със специфични потребности и живеещи в отдалечени места;
- Осигуряване на достъп до формите на УЦЖ чрез културни институции (библиотеки, читалища, музеи), спортни организации и др., насочени към нови целеви групи, по-специално със специфични потребности и живеещи в отдалечени места;
- Въвеждане на мерки за идентифициране и преодоляване на бариерите пред мобилността за учене, разширяване на нейния обхват и въвеждане на система за мониторинг;
- Изграждане на партньорски мрежи между средните и висшите училища, научните организации, бизнеса и местната власт, включително за създаване на учещи региони;
- Популяризиране на ученето през целия живот сред всички слоеве на населението като фактор за личностно развитие, устойчива заетост и социално включване;
- Създаване на механизми за финансиране на продължаващото обучение в подкрепа на всеки индивидуален избор.
- Наред с това, в стратегията са предвидени мерки и дейности на секторно ниво, обхващащи всички сектори на системата на образованието и обучението. Отделено е внимание на въпросите, свързани с координацията, мониторинга, механизма за отчитане, както и на финансирането.
НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ КАДРИ 2014 – 2020 година
В анализа на състоянието към стратегията са анализирани системата за подготовка и продължаваща квалификация на педагогическите кадри, основните професионални и социално-демографски характеристики на педагогическите кадри за периода 2007 - 2013 година, продължаващата квалификация и кариерно развитие. Направен е анализ на нормативната уредба в тази област. Разгледани и анализирани са разходи за образование и обучение на педагогическите кадри.
В стратегията е направен преглед на европейските политики за развитие на учителската професия, включително по отношение на обучението на учителите, подкрепата за младите педагогически кадри, въпросите, свързани с назначаването на педагогически кадри, работодатели, трудови договори, продължаващото професионално развитие и мобилността на педагогическите кадри. Анализирана е необходимостта от национална стартегия за развитие на педагогическите кадри. Дефинирани са визията, принципите, целите и очакваните резултати за сектора. Разгледани са въпросите, свързани с обхвата, администрирането и финансирането на системата.
Стратегията отговаря на изискванията и приоритетните направления на Национална програма за развитие на Република България: България “2020” за повишаване на жизнения стандарт чрез конкурентоспособно образование и обучение, за създаване на условия за качествена заетост, социално включване и гарантиране на достъпно и качествено образование. Ориентирана е към реализиране на посочените в програмата политики и мерки за постигане на „всеобхватно, достъпно и качествено образование и обучение в училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка”, като синхронизира политиките по отношение на подготовката, продължаващата квалификация и професионалното развитие на педагогическите кадри и е във връзка с нормативната, институционалната и социалната база на образователната система.
Стратегията съответства и на набелязаните широкообхватни мерки за качеството на предучилищното и училищното образование, залегнали в Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015), както и на други програмни документи.
Стратегията отчита последните анализи за нивото на знания и компетентности на учениците (SABER 2013, TALIS, PIRLS, PISA и др.) и задава насоките за развитие до 2020 година. Взета е предвид необходимостта от публичност на заложените принципи, цели и дейности и изграждане на механизми за обратна връзка и съгласуване с други национални стратегии.
Стратегията предвижда мерки за осигуряване на междусекторно и институционално сътрудничество, интегриран подход при разработването и изпълнението на политиките и приоритетите за развитието на образователната система. Тя изисква създаването на механизъм за изпълнение, отчитане, контрол и мониторинг на резултатите от прилаганите политики, включващ всички отговорни институции и заинтересовани страни.
Стратегията за развитие на педагогическите кадри за периода 2014 – 2020 г. предвижда създаването на стандарти за знания, умения и компетентности на кадрите от системата на средното образование при съхраняване на българските традиции и отчитане постиженията и добрите практики на водещи в областта на образованието страни.
Стратегията отговаря на необходимостта от непрекъснато обучение и квалификация на педагогическите кадри във връзка с постоянните промени в училището и в традиционните извънучилищни институции с решаващо значение за възпитанието и образованието, каквито са семейството, обществената среда, неформалните групи, медиите и др. Промените в обществените отношения, появата на имуществени различия, етническото разнообразие в българското училище, различните езикови, поведенчески и битови практики изискват промени на ролята и компетентностите на учителя. Нарастват неговите задължения и отговорности и това поражда необходимостта от непрекъснато повишаване на квалификацията в педагогическата и конкретната предметна област, както и в областта на новите информационни и комуникационни технологии с оглед динамиката на научната и информационната среда и задълбочаването на интердисциплинарните връзки.
В стратегията са определени функциите и структурите, които следва да координират действията си за постигане на тясно професионалната и широко социалната компетентност на педагогическите кадри. Стратегията предвижда комплекс от мерки за актуализирането на механизмите за оценяване и самооценяване на учителя и неговия труд, както и специални мерки и политики за младите педагогически кадри – за мотивирането, привличането и задържането им в професията и за осигуряване възможности за професионалното им развитие.
Стратегията предвижда:
- изграждане на единна система за образование и продължаваща квалификация;
- нормативно гарантиране на правата и задълженията за професионално развитие;
- създаване на по-добри условия за професионалното и кариерното развитие;
- финансово и информационно-техническо обезпечаване на образователната система;
- адаптивност на управленските структури в системата на средното образование;
- равнопоставеност и конкурентност на квалифициращите институции и организации;
- постигане на по-висок социално-икономически статут на педагогическите кадри.
Националната стратегия за развитие на педагогическите кадри в Република България за периода 2014 - 2020 г. задава модел на цялостен подход и политики за подобряване качеството на образованието в страната. Тя представя насоките за действия на национално ниво за постигане целите на стратегията „Европа 2020“ и е съобразена с принципите за партньорство, координация, децентрализация, законосъобразност и съгласуваност.
Стратегическата цел на документа е до 2020 г. България да има изградена единна и ефективна система за образование, обучение, продължаваща квалификация и условия за професионално развитие на педагогическите кадри. Чрез държавно регулиране на учителската професия да се постигне по-голяма ефективност и се утвърдят отговорността и авторитетът на учителя в обществото.
Оперативните цели на стратегията са следните:
- Разработване и утвърждаване на единна и непротиворечива система за подготовка и продължаваща квалификация на педагогическите кадри.
- Създаване на единна нормативна уредба за държавно регулиране на първоначалната подготовка, продължаващата квалификация и професионалното развитие на педагогическите кадри.
- Разработване на общи и специфицирани стандарти за педагогическите кадри и система за контрол на качеството, диференцираното заплащане и професионалното развитие.
- Разработване на система от специални мерки за привличане, задържане и развитие на педагогически кадри на възраст до 35 години и на специалисти с високо равнище на професионална подготовка и квалификация в системата на средното образование.
СТРАТЕГИЯ ЗА НАМАЛЯВАНЕ ДЕЛА НА ПРЕЖДЕВРЕМЕННО НАПУСНАЛИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА (2013 – 2020)
Стратегията за намаляване дела на преждевременно напусналите училище (ПНУ) – 2013-2020 г. е в съответствие с целта на Стратегическата рамка на Национална програма за развитие на Република България „България 2020“ за повишаване на жизнения стандарт чрез конкурентоспособно образование и обучение, създаване на условия за качествена заетост и социално включване и гарантиране на достъпно и качествено здравеопазване. „България 2020” е приета от Съвета за развитие към Министерския съвет през 2011 г.
Стратегията е ориентирана към реализиране на политики и мерки за постигане на целта „делът на преждевременно напусналите образователната система до 2020 г. да не надвишава 11%, която цел си поставя и Националната програма за реформи (2012-2020 г.) в национална цел (№ 4).
Стратегията е в съответствие с набелязаните широкообхватни мерки за подобряване на достъпа и качеството на предучилищното и училищното образование, залегнали в Национална стратегия за детето 2008 – 2018 г., Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006 – 2015 г.), Национална стратегия за младежта (2010 – 2020 г.), Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства на МОН и Национална стратегия за интеграция на ромите в Република България (2012 – 2020 г.), Закон за младежта, Национална стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване до 2020 г. Стратегията е в синхрон и с 28-те областни стратегии за развитие на социалните услуги (2011 – 2015 г.).
Стратегията за намаляване дела на преждевременно напусналите образователната система (2013-2020) е обвързана с политики и цели, заложени в ключови европейски документи и инициативи в областта на намаляването на дела на преждевременно напусналите образователната система: „Младеж в действие“, „Програма за нови умения и работни места“ и „Европейска платформа срещу бедността“.
Стратегията отчита необходимостта от широкообхватни политики и мерки, насочени към осигуряване на успешен преход между различните степени на образование, гъвкави и успешни възможности за преждевременно напусналите да продължат обучението си с цел придобиване на ключови компетентности, разнообразни форми на обучение, признаване и валидиране на резултати от неформално обучение и информално учене.
Стратегията е изцяло в съответствие с Препоръката на Съвета на Европейския съюз от 28 юни 2011 г., засягаща политиките за намаляване на преждевременното напускане на училище (2011/C 191/01), както и със стратегическата рамка на ЕС за сътрудничество в областта на образованието и обучението.
Стратегията разширява и конкретизира изброените стратегически и нормативни документи в три основни направления:
- Превенция на преждевременното напускане на училище;
- Интервенция срещу преждевременното напускане на училище;
- Компенсиране на преждевременното напускане на училище.
Заедно с това стратегията изисква създаването на национален междусекторен координационен механизъм за изпълнение, отчитане, контрол и мониторинг на резултатите от прилаганите политики, включващ всички отговорни институции и заинтересовани страни.
Визията на стратегията е, че всеки гражданин в Република България има достъп до образователната система и възможност за развитие чрез образование, което в най-голяма степен съответства на неговите потребности, потенциал и цели и което осигурява успешна индивидуална и обществено-икономическа реализация и допринася за изграждане на динамична икономика на знанието и постигане на ускорен и устойчив икономически растеж, социална солидарност и качество на живота на местните общности и на страната.
Водещите принципи за изпълнение на стратегията са законосъообразност, кохерентност, партньорство, прозрачност и популяризиране на мерките и резултатите, приемственост, устойчивост на резултатите, своевременност, отчетност, мониторинг и контрол, иновативност.
Стратегическата цел, заложена в документа, е осигуряване на равен достъп и подкрепа за развитие и приобщаване в системата на предучилищното възпитание и подготовка и училищното образование на децата и младежите като предпоставка за равноправно социално включване и пълноценна личностна реализация и участие в развитието на местните общности и страната.
Оперативните цели на стратегията са следните:
- Разработване, изпълнение и мониторинг на цялостна и интегрирана политика за повишаване на обхвата в образователната система въз основа на междусекторно сътрудничество при ясно разпределение на отговорностите и взаимодействие между различните равнища на управление.
- Идентифициране на рисковите фактори за преждевременното напускане на училище с оглед ограничаване на последиците от тях.
- Насърчаване включването в образованието на рискови групи и развиване на приобщаващото образование.
- Увеличаване на разнообразието и ефективността на механизмите и стимулите за включване в образование и обучение.
- Изграждане на широко публично доверие и подкрепа за политиките за превенция и намаляване на преждевременното напускане на училище.
В изпълнение на целите на Стратегията се очаква да бъдат постигнати следните резултати:
- разработен междусекторен координационен механизъм на национално, областно и общинско равнище, чийто политики, планове и мерки се основават на систематично наблюдение, анализ, оценка, редовна отчетност и прозрачност, от които да произтичат коригиращи действия, разпределение на ресурси, насочване на инвестиции съобразно потребностите на съответните равнища;
- подобрени съществуващите механизми и процедури за управление на информацията с оглед усъвършенстване на Регистъра на движението на децата и учениците, позволяващ проследяване на всеки конкретен случай на дете или ученик в риск от преждевременно напускане на училище;
- повишен обхвата в детските градини и училища чрез насърчаване на записването и редовното посещаване;
- предложени междусекторни услуги за образователна и социална подкрепа;
- подобрени резултати от обучението и осигуряване на подходяща образователна подкрепа за развитие на всяко дете и ученик;
- синхронизирано образование и обучение с изискванията на пазара на труда.
Постигането на стратегическата и оперативните цели на стратегията се осъществява чрез:
- Превенция, която цели предотвратяване на възникването на предпоставки за преждевременно напускане на училище, както и ограничаване на условията, които го благоприятстват. Политиките и мерките за превенция са насочени от образованието и грижите в ранна детска възраст до завършване на средното образование.
- Интервенция, която цели създаването на условия за ограничаване на преждевременното напускане при отчитане на конкретните заплахи на равнището на отделните лица, следвайки принципа за решаване на проблемите на най-ниско равнище.
- Компенсиране, което има за цел да подпомогне преждевременно напусналите училище отново да се включат в образованието, като им бъдат предложени разнообразни и достъпни форми за завръщане в системата на образование и обучение и/или придобиване на квалификация.
В стратегията са заложени следните ключови мерки:
I. Мерки за превенция
- Осигуряване на позитивна образователна среда – училищен климат, атмосфера на взаимоотношения, управление;
- Повишаване качеството на образованието като предпоставка за развитие на личността на всяко дете и ученик и предотвратяване на преждевременното напускане на училище;
- Осигуряване на достъп до образование и повишаване на качеството на образованието за децата и учениците от уязвими етнически общности;
- Достъп до качествено образование за деца и ученици със специални образователни потребности;
II. Мерки за интервенция:
- Повишаване участието и ангажираността на родителите;
- Утвърждаване на индивидуалното и групово наставничество;
- Кариерно ориентиране и консултиране;
- Развиване на модели за придобиване на професионална квалификация;
- Подкрепа за развитието на децата и учениците;
- Прилагане на системи за ранно предупреждение;
- Развитие на занимания по интереси;
- Подпомагане на ученици, застрашени от преждевременно напускане на училище, по финансови причини;
III. Мерки за компенсиране на ефекта от преждевременното напускане на училище
- Създаване на подходящи условия за реинтегриране в образователната система на преждевременно напусналите я;
- Изграждане на национална система за валидиране на компетентности, придобити чрез неформално обучение и/или информално учене.
НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ВЪЗПИТАНИЕ И ПОДГОТОВКА (2006 – 2015 г.)
Програмата е основана на разбирането, че главна ценност в образователната система е детето (ученикът). Задачата на програмата е да формулира националните цели за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, както и да очертае основните мерки за тяхното постигане. Програмата е фокусирана върху училищното образование, разбирано като система от етапи и степени, в рамките на които се осъществява учебно-възпитателен процес в училище (I – XII клас включително), като в същото време отчита връзката и значението на предучилищното възпитание и подготовка.
Програмата цели постигане на баланс между традиционните достойнства на българското образование и необходимостта от усъвършенстване и прозрачност на управлението, предвидимост на развитието и стабилност на решенията в системата на училищното образование.
Основните цели на образователната политика, предложена в програмата, са две, а именно равен достъп до образование и качествено образование. С оглед постигането на тези цели, програмата предвижда следните направления на интервенция:
I. Ориентиране на училищното образование към провокиране на мисленето и самостоятелността, към формиране на практически умения и към развитие на личността, като за целта предлага следните мерки:
- Мерки в процеса на обучение:
- Промени в учебното съдържание, учебните планове и програми - осъвременяване с оглед създаване на предпоставки за насърчаване на самостоятелното мислене и изграждане на практически умения у учениците.
- Мерки по отношение на учебниците и учебните помагала - разработване на нови изисквания към съдържанието на учебниците, с цел по-пълно съобразяване на учебниците с учебното съдържание, учебните програми и възрастовите особености на учениците и усъвършенстване на системата за оценяване и одобряване на учебници.
- Информационни и комуникационни технологии в училище - Осигуряване на високоскоростен интернет във всяко училище, изграждане на национален образователен портал, разработване на електронни учебни курсове, осигуряване на мултимедия във всяко българско училище
- Мерки в процеса на възпитание, свързани с образователно-възпитателната роля на детската градина, ритуализация на училищния живот, участие на учениците в различни форми на ученическо самоуправление, развитие на извънкласната и извънучилищната дейност
II. Изграждане на ефективна система за вътрешно оценяване чрез широко използване на тестовете и въвеждане на система за национално стандартизирано външно оценяване
III. Намаляване на броя на необхванатите и отпадащите ученици в задължителна училищна възраст
Най-съществената част от предложената в програмата реформа е свързана с промяна в образователната структура. Въвеждането на нова образователна структура има важно значение за осигуряването на равен достъп до образование. Тази мярка има за цел да преодолее основните недостатъци на сега действащата образователна структура – съществуващото неравенство между учениците в различните видове училища поради усвояването на различен общообразователен минимум; липсата на проходимост на системата; липсата на гаранции за изпълнение на конституционното изискване за задължително образование до 16-годишна възраст в съответствие с чл. 53 от Конституцията на Република България и отсъствието на изход от системата при навършване на тази възраст; недостатъчни условия за развитие на потенциала на всяко дете при отчитане на неговите интереси, потребности и способности.
Новата структура следва да обхваща:
- Завършване на основно образование след VII клас
В края на степента учениците ще получават свидетелство за завършено основно образование, което ще дава възможност да продължат своето образование в следващите етапи в профилирани гимназии, професионални гимназии или общообразователни училища. На изхода от основно образование ще се извършва оценка на усвояването на общообразователния минимум чрез национално стандартизирано външно оценяване, което, освен като мерило на знанията на учениците, служи и за претегляне на техния потенциал и прием в различните видове училища.
Съкращаването на етапа с една година и придобиването на основно образование в рамките на седем вместо в рамките на осем години няма да доведе до преразпределяне на учебното съдържание и увеличаване на натоварването на учениците. То предполага промяна на държавните образователни изисквания за учебното съдържание по отделните предмети с оглед извеждане на онези знания, умения и компетентности, които следва да бъдат усвоени след седемгодишно училищно обучение. Преместването на VІІІ клас в гимназиалната степен не би нарушило общата логика, философията и структурата на учебните програми за V-VІІ клас, тъй като VІІ клас в много отношения се оказва граничен – в VІІ клас се поставят само основите на тематичния курс на природните науки (физика, химия, биология), а в гимназията се разширяват и задълбочават знанията; по български език в VІІ клас се завършва цикълът на систематичното овладяване на книжовноезиковата норма, а по литература се приключва цикълът на класическото обучение и се въвеждат основни литературнотеоретични понятия; по математика в VІІ клас се полагат основите на систематичния курс на обучение. След завършен V, VІ или VІІ клас за ученици, които срещат трудности при усвояване на учебното съдържание и/или са застрашени от отпадане, следва да се осигури възможност за обучение по професия в професионални паралелки за придобиване на І степен на професионална квалификация.
- Разделяне на гимназиалната степен на два етапа:
- Първи гимназиален етап (VIIІ – X клас) – в края на този етап учениците ще завършват задължително образование. Смисълът на задължителното образование е не само да се усвои еднакъв общообразователен минимум, но и да се придобият такива знания и умения, които да осигурят по-широки компетентности като лични и професионални резултати. Това предполага промени, с които да се постигне по-пълно обхващане на учениците в училище, по-висока образованост, по-добра реализация и социализация. След края на Х клас ще се извършва проверка на усвояването на общообразователния минимум чрез национално външно оценяване и учениците ще получават свидетелство за завършен първи гимназиален етап. В зависимост от оценките, получени през трите години на първия гимназиален етап и резултатите от националния изпит, както и в зависимост от тяхното желание, те ще могат да продължат обучението си в следващия образователен етап в същото или в друго училище или да напуснат системата на образование и да се реализират на пазара на труда. В рамките на първия гимназиален етап учениците ще могат да придобият и първа степен на професионална квалификация, за която да получат съответно свидетелство. За учениците, които напускат системата след X клас в общообразователно училище, се предвижда разработването на краткосрочни модули за подготовка за придобиване на професия.
- Втори гимназиален етап (XI – XII клас) – учениците ще надграждат и профилират знанията и уменията си и ще могат да се подготвят за обучението си във висше училище. Етапът ще завършва с полагане на държавни зрелостни изпити за придобиване на средно образование. Учениците ще получават удостоверение за завършен втори гимназиален етап (за неположилите държавни зрелостни изпити) или диплома за завършено средно образование, която ще дава възможност за продължаване на обучението във висше училище. В рамките на втория гимназиален етап учениците ще могат да придобият и втора или трета степен на професионална квалификация.
- VIII клас – година за интензивно чуждоезиково и компютърно обучение и/или за професионална подготовка за всички ученици.
Учениците ще имат еднаква общообразователна подготовка в рамките на обучението в VІІІ клас, т. е. те ще изучават едни и същи общообразователни предмети в рамките на еднакъв брой часове за всички училища. Разлика ще има само в съотношението между чуждоезиковото обучение, компютърното обучение и професионалната подготовка с оглед вида на училището. Интензивността на изучаване на чужд език ще варира в различните видове училища, като в профилираните гимназии тя ще е 17 часа седмично, в професионалните гимназии – 15 часа седмично, а в другите видове училища – 6 часа седмично. Останалите часове ( от 15 до 17 и от 6 до 17) ще се използват: за професионалните гимназии – за професионална подготовка; за общообразователните училища – за по-интензивно обучение по информационни технологии и модулно обучение в рамките на учебния предмет „Технологии” (напр. мениджмънт, предприемачество и т. н.); за специализираните училища (изкуства, хореография, спорт) – за обучение по съответния профил.
Очаква се новата образователна структура има няколко предимства:
- Равнопоставеност на учениците от един випуск при изхода от основно образование – всички ученици завършват основно образование, получават свидетелство и преминават в следващия етап на образование в един и същи момент; всички ученици могат да завършат основно образование без смяна на училището.
- Гарантиране на конституционното изискване за задължително образование до 16-годишна възраст и осигуряване на възможност за изход от системата.
- Усвояване на еднакъв общообразователен минимум за всички видове училища до X клас.
- Хоризонтална и вертикална проходимост на системата.
- Възможност за по-бързо адаптиране на професионалното образование към динамиката на пазара на труда.
- Запазване на традиционния за българското образование клас с интензивно изучаване на чужд език, който дава много добри резултати.
- Осигуряване на възможност ученици с различни способности, потребности и интереси да намерят своето място в образователната система.
- Повишаване на мотивацията на учениците да останат по-дълго в системата на училищното образование.
IV. Повишаване на авторитета и социалния статус на учителя – отделяне на достатъчно средства за инвестиции в квалификация на учителите, създаване на модел за кариерно израстване и въвеждане на нова система за заплащане на труда на учителите, която да диференцира възнаграждението, да създава стимули за усъвършенстване и мотивация за качествено изпълнение на задълженията. Следва да се установи и трайна тенденция за увеличаване на възнаграждението на учителите, отчитащо голямото обществено значение на техния труд.
V. Оптимизиране на училищната мрежа
VI. Децентрализация на управлението на системата
VII. Въвеждане на система за финансиране, стимулираща развитието
VIII. Усъвършенстване на нормативната уредба - необходимост от разработване и приемане на нов, общ закон, който да уреди цялостно всички основни отношения, които се развиват в системата на народната просвета.
СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2014-2020г.
Прието е Решение № 403 от 19 юни 2014 година за предложение до Народното събрание за приемане на стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014-2020 г.
В проекта на стратегията са формулирани приоритетни насоки и неотложни мерки за ускорена модернизация и интернационализация на българското висше образование. Очертана е и Пътна карта на предстоящите реформи. Приложен е подробен План за действие през първите три години от периода 2014-2020. Стратегията очертава траекторията и приоритетните области за развитие на висшето образование в България в двете му измерения:
- като обществено и индивидуално благо, допринасящо за цялостното развитие на личността и обществото и подготвящо студентите както за професионалната им реализация, така и за социалната и гражданската им роля;
- като двигател за динамично развитие на икономиката и изграждане на общество, основано на знанието и напредъка на технологиите.
Проектът на стратегията очертава ключовите приоритети, с които ще бъдат съобразени конкретните политики и управленски мерки в областта на висшето образование през периода 2014-2020 г. По отделни направления на образователните дейности са очертани и Насоки за развитие в по-далечна перспектива – до 2025 г.
Желаната насока за развитие на висшето образование е превръщането на България в силен и привлекателен регионален център за модерно висше образование с европейски профил, атрактивен за студенти от Европа и света.
Водещите принципи при изготвянето и изпълнението на Стратегията са:
- Съхраняване на националната традиция;
- Приобщаване и равенство;
- Резултатност и устойчивост;
- Растеж на базата на приемственост и способност за развитие;
- Прозрачност и справедливост;
- Отвореност на системата към социално-икономическата среда.
Дългосрочната стратегическа цел на Стратегията е създаването на модерна, ефективна и постоянно развиваща се система за висше образование, в центъра на която е човекът с неговите личностни качества и интелектуален потенциал и която осигурява качествено, достъпно, почиващо на научни резултати и пазарно ориентирано висше образование.
Оперативните цели на Стратегията са:
- Подобряване на достъпа и увеличаване дела на завършилите висше образование (достигане на равнище от 36% завършили висше образование на възраст между 30 и 34 години през 2020 г.).
- Съществено повишаване на качеството на висшето образование и на съвместимостта му с другите европейски системи за висше образование с цел заемане на достойно място в Европейското пространство за висше образование.
- Изграждане на устойчива и ефективна връзка между висшите училища и пазара на труда и постигане на динамично съответствие между търсенето и предлагането на специалисти с висше образование.
- Стимулиране на научноизследователската дейност във ВУ и на развитието на иновации, ориентирани към пазарната икономика.
- Модернизация на системата за управление на висшите училища; ясно определяне на видовете висши училища и образователно-квалификационни степени на висше образование.
- Повишаване на средствата за финансиране на висшето образование и науката и на ефективността на използването им чрез нов модел на финансиране.
- Преодоляване на негативните тенденции в кариерното израстване на преподавателите във ВУ и стимулиране на най-добрите преподаватели.
- Разширяване и укрепване на мрежата за учене през целия живот, вкл. чрез широко приложение на различни електронни форми за дистанционно обучение.
Цитирани документи:
Програма за развитието на образованието, научните и младежки дейности на България 2009-2013
Национална програма за развитие на училищно и предучилищно образование за периода 2006-2015 г.
Национална стратегия за Учене през целия живот (NLLS) за периода 2008-2013 г.
Национална стратегия на продължаващото професионално обучение за периода 2005-2010 г.
Актуализирана стратегия по заетостта за периода 2008-2013 г.
Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2007-2013